глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

Числа 32 Цариградски (BG1871)

1. А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха земята Язир и Галаадската земя, и, ето, мястото беше място за добитък,

2. Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха та казаха Моисею, и Елеазару свещенику, и на князовете на събранието и рекоха:

3. Атарот, и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон, и Елеала, и Севама, и Нево, и Веон,

4. земята която порази Господ пред събранието на Израиля, земя е за добитък; а слугите ти имат добитък;

5. за това, рекоха, ако сме намерили благодат пред тебе, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание: не ни превождай през Йордан.

6. А Мойсей рече на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Братята ви ще идат на бой, а вий тук ли ще седите?

7. И защо разслабяте сърдцето на Израилевите синове да не преминат в земята която им даде Господ?

8. Така сториха отците ви когато ги проводих от Кадис-варни за да видят земята;

9. и възлязоха до долината Есхол, и, като видяха земята, разслабиха сърдцето на Израилевите синове да не влязат в земята която им даде Господ;

10. и разпали се гневът Господен в онзи ден, и закле се и каза:

11. Онези мъже които възлязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да видят земята за която се клех на Авраама, Исаака, и Якова, защото не ме последваха напълно,

12. освен Халева сина на Иефония Кенезов, и Исуса сина Навиева, защото те напълно последваха Господа.

13. И разпали се гневът Господен върх Израиля, и направи ги да се скитат в пустинята четиридесет години, доде се довърши всичкий онзи род който беше сторил зло пред Господа.

14. И, ето, повдигнахте с евместо отците си, вие род на грешни человеци, за да разпалите повече пламика на гнева Господен върх Израиля.

15. Понеже ако се върнете от него, пак ще ги остави още еднаж в пустинята; и ще станете причина да погинат всичките тия люде.

16. А те пристъпиха при него и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17. и ние сме готови да вървим оръжени пред Израилевите синове доде ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в оградените градове за безопасност от жителите на мястото.

18. Няма да се върнем в домовете си доде Израилевите синове не наследят всеки наследието си.

19. Защото ние няма да наследим с тях оттам Йордан и по-нататък; защото наследието наше се падна нам отсам Йордан към изток.

20. И рече им Моисей: Ако направите това, ако пойдете оръжени на бой пред Господа,

21. ако всички оръжени преминете Йордан пред Господа доде изгони враговете си от лицето си,

22. и се покори земята пред Господа, и после се върнете, то ще бъдете неповинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате там земя притежание пред Господа.

23. Ако ли не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете че грехът ви ще ви намери.

24. Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това което излезе из устата ви.

25. И говориха Гадовите синове и Рувимовите синове Моисею и рекоха: Слугите ти ще направят както господарят ни заповядва.

26. Децата ни, жените ни, и стада ни, и всичките ни скотове ще останат тук в Галаадските градове;

27. а слугите ти всички оръжени и наредени ще пойдат пред Господа на бой както говори господарят ни.

28. Тогаз Моисей даде повеление за тях на Елеазара свещеника, и на Исуса Навина, и на началниците на родовете от племената на Израилевите синове.

29. И рече им Моисей: Гадовите синове и Рувимовите синове ако преминат с вас Йордан, всички оръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогаз ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30. Ако ли не щат да преминат с вас оръжени, тогаз да вземат наследие между вас в земята Ханаан.

31. И отговориха Гадовите синове и Рувимовите синове и рекоха: Както рече Господ на слугите ти така ще направим.

32. Ние ще заминем оръжени пред Господа в земята Ханаан, за да имаме притежанието на наследието си отсам Йордан.

33. И даде им Моисей (на Гадовите синове, и на Рувимовите синове, и на половината от племето на Иосифовия син Манасия) царството на Сиона Аморейския цар и царството на Ога Васанския цар, земята на еднос градовете и в пределите, градовете на околната земя.

34. И Гадовите синове съградиха Девон, и Атарот, и Ароир,

35. и Атротсофан, и Язир, и Иогнея,

36. и Ветнимра, и Ветаран, градове укрепени, и огради за овци.

37. И Рувимовите синове съградиха Есевон, и Елеала, и Кириатаим,

38. и Нево, и Ваалмеон (с променени имена), и Севама; и туриха имена на градовете които съградиха.

39. И синовете на Махира сина Манасиева отидоха в Галаад, и завладяха го, и изпъдиха Амореянина който беше в него.

40. И даде Моисей Галаад на Махира Манасиевия син; и насели се той в него.

41. А Яир Манасиевът син отиде та завладя паланките му, и наименува ги Авот-Яир.

42. И Нова отиде та превзе Кенат и селата му, и наименува го Нова от името си.