1. И говори Мариам и Аарон против Моисея за Етиопянката която взе, (защото бе взел жена Етиопянка,)
2. и рекоха: Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли чрез нас? И чу това Господ.
3. А Моисей беше человек много кротък, повече от всичките человеци които бяха на земята.
4. И рече Господ тутакси на Моисея и на Аарона и на Мариам: Излезте вий трима към скинията на събранието. И излязоха тримата.
5. Тогаз слезе Господ в облачен стълп, и застана при дверите на скинията, и повика Аарона и Мариам; и излязоха те двамата.
6. И рече: Слушайте сега думите ми. Ако има между вас пророк, аз Господ чрез видение ще се опозная нему: на сън ще му говоря.
7. Но с раба ми Моисея не е така: той е верен в всичкия ми дом.
8. Уста с уста ще говоря аз с него, явно, а не с гадания; и той ще гледа образа Господен. И как вие не се убояхте да говорите против раба ми Моисея?
9. И разпали се гневът Господен против тях; и отиде си.
10. И облакът се оттегли от скинията; и, ето, Мариам стана прокажена и като сняг бяла; и погледна Аарон на Мариам, и, ето, тя беше прокажена.
11. И рече Аарон Моисею: Моля ти се, господине мой, не възлагай греха на нас дето сторихме безумие и съгрешихме.
12. И сега да не бъде тя като мъртво дете на което половината от снагата е изтляла когато излази из утробата на майка си.
13. И викна Моисей към Господа и рече: О Боже, моля ти се, изцели я.
14. И Господ рече Моисею: И отец й ако би я заплюл в лице, не щеше ли би тя посрамена седем дни? Нека бъде затворена вън от стана седем дни, и после да се прибере.
15. И затворена биде Мариам седем дни вън от стана; и людете не се дигнаха доде се прибра Мариам.
16. И после се дигнаха людете от Асирот, и разположиха стан в пустинята Фаран.