глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

Числа 30 Цариградски (BG1871)

1. И говори Моисей на князовете от племената на Израилевите синове и рече: Това е което заповяда Господ.

2. Когато някой человек направи обричание Господу, или се закълне с клетва за да върже душата си с обязателство, да не наруши думата си, но да стори по всичко що е излезло из устата му.

3. И ако някоя жена направи обричане Господу, и върже себе си с обязателство в бащиния си дом в младостта си,

4. и чуе баща й обричанието й и обязателството й с което върза душата си, и премълчи й баща й, тогаз всичките й обричания ще си останат, и всяко нейно обязателство с което е вързала душата си ще си остане.

5. Ако ли й възбрани баща й в който ден чуе, то всичките й обричания, или обязателствата й с които е вързала душата си, не ще да си останат; и Господ ще й прости, защото й е възбранил баща й.

6. Ако ли се ожени, и има на себе си обричането си или нещо несмисленно изговорено с устните си с което е вързала душата си,

7. и чуе мъж й, и премълчи й в който ден чуе, тогаз обричанията й ще си останат, и обязателствата й с които е вързала душата си ще си останат.

8. Ако ли й възбрани мъж й в който ден чуе, тогаз ще унищожи обричанието й което е взела върху си, и онова което е несмислено продумала с устните си, с което е вързала душата си; и Господ ще й прости.

9. Но обричане направено от вдовица или от напусната жена, всичко с което би вързала душата си ще си остане върху й.

10. Ако ли е направила обричане в къщата на мъжа си, или е вързала душата си с клетвенно обязателство,

11. и е чул мъж й, и премълчал й, и не й възбранил, тогаз всичките й обричания ще си останат, и всичките обязателства с които е вързала душата си ще си останат.

12. Ако ли ги е мъж й съвсем унищожил в който ден е чул, всичко онова което е излязло из устните й за обричанията й и за вързването на душата й не ще да остане: мъж й ги е унищожил; и Господ ще й прости.

13. Всяко обричане и всяко с клетва обязателство за смирение на душата й мъж й може да утвърди, и мъж й може да унищожи;

14. ако ли мъж й следва да мълчи ден за ден, тогаз потвърждава всичките й обричания и всичките й обязателства които са върх нея: той ги е потвърдил, защото й е замълчал в който ден е чул.

15. Ако ли ги унищожи някак после откак е чул, тогаз той ще понесе греха й.

16. Тези са повеленията които заповяда Господ Моисею между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й в бащиния й дом.