глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 22 Цариградски (BG1871)

1. (по Слав. 21) Първому Певцу, на Аиелет Шахар. Псалом Давидов. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч от спасението ми И от думите на стенанието ми?

2. Боже мой, викам дене, и не отговаряш, И ноще, и не премлъкнувам.

3. Но ти си Свет, Ти който обитаваш между Израилевите хвали.

4. На тебе се надееха отците ни: Надееха се, и ти ги освободи:

5. Към тебе извикаха, и избавени бидоха: На тебе се надееха, и не се посрамиха.

6. А аз съм червей, а не человек, Укор на человеците, и презрян от народа.

7. Ругаят ми се всички които ме гледат: Отварят устните си, киват с глава, и казват:

8. Упова на Господа, нека го избави: Нека го спаси понеже благоволи за него.

9. Но ти си който си ме извадил из утробата: Ти ми даде упование като бях на гръдите на майка си.

10. На тебе бих оставен от рождението си: От утробата на майка ми ти си Бог мой.

11. Да се не отдалечиш от мене; Защото скърбта е близу, Защото няма помощник.

12. Юнци много ме обиколиха: Бикове силни от Васан ме окружиха.

13. Отвориха върх мене устата си Като лъв който граби и рикае.

14. Излях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости: Сърдцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15. Силата ми изсъхна като череп, И езикът ми прилепна за гъртана ми; И ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16. Защото псета ме обиколиха: Събрание на лукави ме окружи: Продупчиха ръцете ми и нозете ми

17. Мога да изброя всичките си кости; Те се взират в мене и ме гледат.

18. Разделиха си дрехите ми; И за одеждата ми хвърлиха жребие.

19. Но ти, Господи, да се не отдалечиш: Ти, сило моя, поспеши на помощ мене.

20. Освободи от меч душата ми, Живота ми от силата на псето.

21. Спаси ме от устата на лъва, И послушай ме, и избави ме от роговете на единорогите.

22. Ще проповядвам името ти на братята си: Всред събрание ще те хваля.

23. Вие които се боите от Господа, хвалете го: Всичко семе Яковово, славете го; И бойте му се, все семе Израилево.

24. Защото не презре, и не се отвърна от скърбта на оскърбения, И не скри лицето си от него; Но послуша когато извика той към него.

25. За тебе ще е хвалата ми в голямо събрание. Ще изпълня обещанията си пред онези които му се боят.

26. Ще ядат бедните и ще се наситят: Ще хвалят Господа онези които го търсят. Сърдцето ви ще живее вечно.

27. Ще си напомнят и ще се обърнат към Господа Всичките краища на земята; И ще се поклонят пред тебе Всичките племена на народите;

28. Защото на Господа е царството, И той владее над народите.

29. Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята Пред него ще се преклонят всичките които слязват в пръстта; И никой не може да упази живота си.

30. Потомството ще му слугува: Ще се приказва за Господа на бъдещия род.

31. Ще дойдат и ще известят правдата му На люде които ще се родят, че той е направил това.