глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 107 Цариградски (BG1871)

1. (по Слав. 106) Славете Господа, защото е благ, Защото милостта му е во век.

2. Така да говорят избавените чрез Господа, Които избави от ръката на неприятеля,

3. И ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от морето.

4. Скитаха се по пустинята в необитаем път. Не нахождаха град за население.

5. Бяха гладни и жедни: Душата им чезнеше в тях.

6. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им;

7. И заведе ги през прав път За да идат в град за население.

8. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.

9. Защото насити душа жадна, И душа гладна изпълни с добрини.

10. Те седяха в тъмнина и в смъртна сянка, Вързани съ скърб и с желязо,

11. Защото не се покориха на Божиите слова, И съвета на Вишнаго презряха.

12. За то смири сърдцето им с труд: Паднаха, и нямаше кой да им помогне.

13. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им:

14. Изведе ги из тъмнината и из сянката на смъртта, И оковите им разкъса.

15. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.

16. Защото съкруши медните врата, И железните вереи строши.

17. Безумните са в скърб за беззаконните си пътища И за неправдите си.

18. От всяко ястие се гнуси душата им, И приближават се до вратата на смъртта.

19. Тогаз викат към Господа в скърбта си; И спасява ги от утесненията им.

20. Проважда словото си и ги изцелява, И отървава ги от тлението им.

21. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове;

22. Да жъртвуват жъртви на хвала, И да възвещават делата му с радост

23. Които слязват на морето в кораби, И правят работи в много води,

24. Те виждат делата Господни, И чудесата му в дълбините.

25. Защото заповядва, и се дига бурен вятър, И повдига вълните му.

26. Възлязват до небесата, и слязват дори до бездните: Душата им тае в бедствие.

27. Люлеят се и политат като пиян, И всичката им мъдрост изчезнува.

28. Тогаз викат към Господа в скърбта си; И ги извожда из утесненията им.

29. Обръща бурята в тишина, И умълчават се вълните им.

30. И те се веселят защото утихнаха, И той ги завожда на желаемото им пристанище.

31. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.

32. И да го възвишават в събора на людете, И в заседанието на старците да го хвалят.

33. Той променява реки в пустиня, И водни извори в суша,

34. Плодоносната земя в солена, Заради нечестието на жителите й.

35. Променява пустинята въ водни езера, И сухата земя въ водни извори.

36. И там населява гладните, И съставят градове за население,

37. И сеят ниви, и садят лозя, Които дават плодове и рожби.

38. И благославя ги, и силно се умножават, И скотовете им не умалява.

39. А намаляват и смиряват се От утеснение, злощастие, и тъга.

40. Той излива презрение върх князовете, И прави ги да се скитат в пустиня дето няма път.

41. А нищия възвишава от унижение, И дава му челяд като стадо.

42. Праведните гледат и се радват; А всяко беззаконие ще загради устата си.

43. Който е мъдър нека внимава на това; И ще разумеят Господните милости.