1. (по Слав. 131) Песен на Степените. Помни, Господи, Давида, И всичките му трудове;
2. Как се кле Господу, И направи обричане на крепкаго Бога Яковова:
3. Не ща да вляза под покрива на дома си, Не ща да възляза на постлания си одър,
4. Не ща да дам сън на очите си, Дремане на клепачите си,
5. Доде не намеря място за Господа, Селение за крепкаго Бога Яковова.
6. Ето, ние чухме за него в Ефрата: Намерихме го в полетата на дъбравата.
7. Да влезем в скиниите му, Да се поклоним на подножието на нозете му.
8. Стани, Господи, и влез в упокоението си, Ти, и ковчегът на силата ти.
9. Свещениците ти да се облекат с правда, И преподобните ти да викат с радост.
10. Заради Давида раба си Недей отвраща лицето на помазаника си.
11. Кле се Господ с истина Давиду: Няма да я престъпи: От плода на чреслата ти Ще положа на престола ти.
12. Ако упазят синовете ти моя завет, И моите свидетелства на които ще ги науча, То и синовете им ще седнат Винаги на престола ти.
13. Защото избра Господ Сиона: Благоволи да живее в него.
14. Той ми е покой въ век Тук ще живея защото го възлюбих.
15. Ще благословя с благословение храната му: Сиромасите му ще наситя с хляб.
16. И свещениците му ще облека съ спасение; И преподобните му ще се радват с възклицание.
17. Там ще направя да изникне рог Давиду: Приготвих светилник за помазаника си.
18. Неприятелите му ще облека съ срам; А на него ще цъвти венецът му.