1. (по Слав. 77) Масхил Асафов Слушайте, люде мои, закона ми. Приклонете ушите си към словата на устата ми.
2. Ще отворя устата си в притчи: Ще произнеса гадания от древността,
3. Които чухме и познахме, И нашите отци казаха нам.
4. Не ще да ги укрием от чадата им в идещия род, Като повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила, и чудесата му които направи.
5. И постави свидетелство в Якова, И закон положи в Израиля, Които заповяда на отците ни Да ги известят на чадата си,
6. За да ги знае идещият род, Синовете, които ще се родят, Да се въздигнат те и да приказват на чадата си;
7. За да положат надеждата си на Бога, И да не забравят делата Божии, Но да пазят неговите заповеди,
8. И да не станат като отците си, Род развратен и непокорлив, Род, който не упази сърдцето си право. И духът му не биде верен Богу.
9. Ефремовите синове, оръжени с лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10. Не упазиха завета Божий, И в закона му не рачиха да ходят.
11. А забравиха неговите дела И чудесата му които им показа.
12. Пред отците им направи чудеса В Египетската земя, на полето Танис.
13. Раздвои морето и ги проведе; И направи водите да стоят като грамада.
14. И води ги дене с облак, И всичката нощ с огнена виделина.
15. Разцепи камене в пустинята, И ги напои като от големи бездни.
16. И изведе струи из камика, И низведе води като реки.
17. Но те приложиха да му съгрешават още, И огорчиха Вишнаго в безводното място.
18. И изкусиха Бога в сърдцето си, Понеже искаха ястие според охотата си.
19. Говориха против Бога и рекоха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20. Ето, удари камика, и потекоха води, И потоци се наводниха: Може ли и хляб да даде? Или да приготви месо за людете си?
21. За то чу Господ и се разгневи; И огън се запали против Якова, А още и гняв възлезе против Израиля;
22. Защото не повярваха Бога, Нито уповаха на спасението негово,
23. Като заповяда на облаците от горе, И отвори небесните двери,
24. Та им одъжди манна да ядат, И даде им небесно жито,
25. Хляб ангелски яде человек: Проводи им храна до ситост.
26. Подигна ... небето източен вятър, И със силата си докара южния вятър;
27. И одъжди върху тях месо като прах, И птици крилати като морския пясък,
28. И направи ги да паднат всред стана им, Около жилищата им.
29. И ядоха и се наситиха твърде много; И принесе им което желаеха.
30. Не бяха се отстранили от желанието си: Ястието им беше още в устата им,
31. И гняв Божий ги възлезе на тях, И уби по-тлъстите от тях, И избраните Израилеви свали.
32. При всичко това, още съгрешиха, И на чудесата му не повярваха.
33. За то изнури дните им в суета, И годините им в смущение.
34. Когато ги умъртвяваше, тогаз го търсеха, И обращаха се и търсеха Бога на ранина.
35. И напомниха си че Бог им беше твърдиня, И Бог Вишний избавител техен.
36. Но с устата си го ласкаеха, И с езика си го лъжеха;
37. А сърдцето им не бе право с него, Нито бяха верни на завета му.
38. Но той като щедър Прости беззаконието им да ги не погуби: Много пъти удържа гнева си, И не подигна всичката си ярост:
39. И помена че бяха плът, Вятър който прехожда и не се връща.
40. Колко пъти го огорчиха в пустинята, Прогневиха го в безводната земя,
41. И се върнаха и изкушаваха Бога, И Светия Израилев раздражаваха!
42. Не поменаха силата на ръката му, Деня в който ги избави от неприятеля,
43. Като показа в Египет знаменията си, И чудесата си на полето Танис.
44. И претвори в кръв реките им, И струите им, за да не пият.
45. Проводи върх тях песии мухи, и ги изпоядоха, И жаби, и ги изпогубиха.
46. И предаде плодовете им на прузи, И трудовете им на скакалци.
47. Порази с град лозята им, И черниците им съ слана.
48. И предаде на град скотовете им, И стадата им на молнии.
49. Проводи върх тях пламенния си гняв, Негодуване, и ярост, и скърб, Проваждане на зли ангели.
50. Отвори път на гнева си: Не пощади от смърт душата им. И предаде на мор живота им.
51. И порази всеки първороден в Египет, Начатък на силата им в жилищата на Хама.
52. И дигна людете си като овци, И заведе ги като стадо в пустинята.
53. И води ги безопасно, и не се уплашиха: А неприятелите им покри морето.
54. И въведе ги в предела на светостта си, В гората която придоби десницата му.
55. И изгони от лицето им езичниците, И раздели ги наследие с въже, И в къщите им насели Израилевите племена.
56. Но изкусиха и огорчиха Бога Вишнаго, И не упазиха уставите му.
57. И върнаха се назад, и докараха се неверно както бащите им: Изметнаха се като неверен лък.
58. И го разгневиха с високите си места, И с истуканите си го подигнаха на ревнувание.
59. чу Бог и разяри се, И много се погнуси от Израиля:
60. И напусна Силомската скиния Дето беше се населил между человеците;
61. И предаде на плен силата си, И славата си в неприятелска ръка;
62. И предаде на меч народа си, И разяри се на наследието си.
63. Момците им пояде огън, И девиците им не жалеха:
64. Свещениците им паднаха от нож, И вдовиците им не плакаха.
65. Тогаз се събуди Господ като от сън; Като силен мъж който изтрезва от вино:
66. И порази неприятелите си из отзад: Посрамване вечно положи върх тях.
67. И отхвърли Иосифовия шатър, И племето Ефремово не избра;
68. Но избра Юдиното племе, Гората Сион която възлюби.
69. Съгради като възвишения светилището си, Като земята която основа въ век.
70. И избра Давида раба си, И взе го от кошарите на овците;
71. И от подир доилиците овци го доведе За да пасе Якова народа му, И Израиля наследието му.
72. И пасе ги според незлобието на сърдцето си, И с изкуството на ръцете си ги води.