1. (По Славянски, част на 9) Защо, Господи, стоиш отдалеч? Защо се криеш в скърбно време?
2. В гордостта на нечестивия изгаря сиромахът: Да се хванат в лукавствата които намислюват.
3. Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И ублажава себе си лихоимецът: презира Господа.
4. Нечестивият от гордостта на лицето си не ще да потърси Господа: Всичките му помисли са че няма Бог.
5. Неговите пътища на всяко време са криви: Твоите съдове са много високо от лицето му: Той духа срещу всичките си врагове.
6. Рече в сърдцето си: Няма да се поклатя, Защото от род в род няма да падна в злощастие.
7. Устата му са пълни с клетва и угнетение и насилие: Под езика му има злоба и беззаконие.
8. Седи в засада в преддворията, В скришни места, за да убие неповинния: Очите му гледат тайно към сиромаха.
9. Пречаква скришно като лъв в пещерата си: Пречаква за да грабне сиромаха: Грабнува сиромаха когато го влачи в примката си.
10. Навожда се, сниша се, За да паднат сиромасите в ноктите му.
11. Рече в сърдцето си: Забрави Бог: Скри лицето си: няма никога да види.
12. Стани, Господи: Боже, подигни ръката си: Да не забравиш оскърбените.
13. Защо нечестивият презира Бога? Рече в сърдцето си: Няма да изпиташ.
14. Видял си; защото ти гледаш неправдата и притеснението За да въздадеш с ръката си: Тебе се предава сиромахът: На сирачето си ти помощник.
15. Строши мишцата на нечестивия. Издири нечестието на лукавия доде не намериш вече от него.
16. Господ е цар в века века: Езичниците ще изчезнат от земята му.
17. Господи, послушал си желанието на сиромасите: Ще утвърдиш сърдцето им: Ще направиш внимателно ухото си,
18. За да съдиш за сирачето и угнетения, Щото да не следва вече человек който е от земя да устрашава.