1. (по Слав. 108) Първому Певцу, Псалом Давидов. Боже, хвало моя, недей мълча:
2. Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха върх мене, Говориха против мене с лъжлив език,
3. И с думи ненавистни ме обиколиха, И ратуват против мене без причина.
4. За въздаяние на любовта ми враждебници ми са; А аз се моля.
5. И въздадоха ми зло за добро, И ненавист за любовта ми.
6. Постави нечестив над него; И противник да стои отдясно му
7. Когато се съди, да излезе повинен, И молитвата му да бъде в грях.
8. Да бъдат дните му малко Друг да вземе чина му.
9. Да бъдат синовете му сирачета. И жена му вдовица.
10. И да се скитат всякога синовете му, и да станат просеци, И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.
11. Да впримчи заимодавецът всичкия му имот, И да разграбят чужденците трудовете му.
12. Да няма кой да простре милост към него, И да няма кой да пожали сирачетата му.
13. Внуците му да бъдат изтребени: В идещия род да се изглади името им.
14. Да се помене пред Господа беззаконието на бащите му; И грехът на майка му да се не изглади:
15. Да бъде всякога пред Господа За да изтреби от земята паметта им.
16. Защото си не науми да стори милост, Но погна человека нищ и сиромах За да умъртви съкрушения в сърдце.
17. Понеже възлюби проклетия, нека го стигне: Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
18. Понеже облече проклетия като своя дреха, Нека влезе като вода въ утробата му, И като елей в костите му.
19. Да му стане като дрехата с която се облича, И като пояса с който се всякога опасва.
20. Това да е на враждебниците ми въздаянието от Господа, И на тези които говорят зло против душата ми.
21. А с мене ти, Иеова Господи, заради името си стори: Понеже е блага твоята милост, избави ме;
22. Защото аз съм сиромах и нищ, И сърдцето ми вътре в мене е наранено.
23. Преминах като сянка когато е в уклонение: Оттръснат съм като скакалец.
24. Колената ми изнемогоха от пост; И плътта ми изпадна от тлъстина.
25. И аз станах укор на тях: Гледат ме и киват с глава.
26. Помогни ми, Господи Боже мой: Спаси ме според милостта си.
27. И нека познаят че това е твоя ръка, че ти си сторил това, Господи.
28. Те ще кълнат, а ти да благославяш: Стават, но нека се посрамят; А твоят раб да се весели.
29. Да се облекат с безчестие враждебниците ми; И като с дреха да се покрият със срама си.
30. Много ще славя Господа с устата си, И между мнозина ще го хваля.
31. Защото стои отдясно на сиромаха За да го избавя от онези които осъждат душата му.