глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 77 Цариградски (BG1871)

1. (по Слав. 76) Първому Певцу, за Иедутуна, Псалом Асафов. Гласът ми е към Бога и викам: Гласът ми е към Бога; и ще ме послуша.

2. В деня на скърбта си потърсих Господа, Простирах нощя ръцете си и не преставах: Душата ми не рачеше да се утеши.

3. Напомних си за Бога, и смутих се: Размислих се, и омалня духът ми. (Села.)

4. Удържал си очите ми в неспане: Смаях се и не могох да продумам.

5. Размислих древните дни. Годините на ветхите времена.

6. Напомням си за песента си ноще; Размишлявам в сърдцето си, И духът ми изпитва

7. Да ли ще негодува Господ вечно? И не ще ли да е вече милостив?

8. Да ли престана милостта му за всегда? Пресече ли се словото му в род и род?

9. Да ли забрави да помилва Бог? Или в гнева си затвори своите щедроти? (Села.)

10. Тогаз рекох: Немощ е за мене това, Да се изменява десницата на Вишния.

11. Ще помня делата Господни; Ей, ще помня първите твои чудеса;

12. И ще се поучавам въ всичките твои дела, И за деянията ти ще размишлявам.

13. Боже, в светост е пътят ти: Кой е Бог велик както наший Бог?

14. Ти си Бог който правиш чудеса: Явил си между народите силата си.

15. Избавил си с мишцата си людете си, Синовете Яковови и Иосифови, (Села.)

16. Видяха те водите, Боже: Видяха те водите и се уплашиха: Разтрепераха се и бездните.

17. Облаците изляха вода като порой: Глас дадоха небесата, И стрелите ти прелетяха.

18. Гласът на гърма ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците вселенната. Потресе се и трепетна стана земята.

19. През морето е пътят ти, И стъпките ти през много води, И следите ти не се познават.

20. Водил си като овци людете си С ръката Моисеева и Ааронова.