1. (по Слав. 30) Първому Певцу. Псалом Давидов. На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя въ век: Спаси ме с правдата си.
2. Приклони към мене ухото си: Ускори да ме избавиш: Бъди ми силна крепост, Дом на утвърждение за да ме спасиш.
3. Защото ти си моя канара и твърдиня; И заради името си ръководи ме и управяй ме.
4. Изведи ме из сетта която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя сила.
5. В ръцете ти предавам духа си: Ти си ме избавил, Господи Боже на истината.
6. Възненавидех онези които внимават на суетните идоли; Но аз се надея на Господа.
7. Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост; Защото си видял скърбта ми, Познал си душата ми като беше в утеснения,
8. И не си ме затворил в ръката на врага: Поставил си на ширина нозете ми.
9. Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми.
10. Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха.
11. На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене.
12. Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд;
13. Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми.
14. Но аз на тебе, Господи, уповах: Рекох: Ти си Бог мой.
15. В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят.
16. Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си.
17. Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад.
18. Да онемеят лъжливите устни Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение.
19. Колко е голяма твоята благост Която си съхранил за онези които ти се боят, И която си направил за онези които се надеят на тебе Пред очите на человеческите синове!
20. Ще ги скриеш в покрова на присътствието си От ухищренията на человеците: Ще ги скриеш в скиния От пререканията на езици.
21. Благословен Господ, Защото направи чудна милостта си към мене В град укрепен.
22. А в смайването си аз бях рекъл: Отхвърлен съм от очите ти; Но ти послуша гласа на моленията ми Когато извиках към тебе.
23. Възлюбете Господа, всички преподобни негови: Господ съхранява верните, И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво.
24. Имайте дързновение, и да се укрепи сърдцето ви, Всички които се надеете на Господа.