глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 102 Цариградски (BG1871)

1. (по Слав. 101) Молитва на скърбещия кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи послушай молитвата ми, И викането ми да дойде при тебе.

2. Не крий лицето си от мене: В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си: В деня в който те призивам послушай ме скоро.

3. Защото изчезнаха като дим дните ми, И костите ми като храстие изсъхнаха.

4. Поразено е сърдцето ми и изсъхнало като трева, Щото забравих да ям хляба си.

5. От гласа на въздиханието ми, Костите ми прилепнаха за кожата ми

6. Уподобих се на неясит в пустиня: Станах като нощния вран в развалини.

7. Нямам сън, и съм като врабче, Усамотено на покрива на къщата.

8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.

9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих със сълзи питието си,

10. Поради гнева ти и раздразнението ти: Защото си ме дигнал, и хвърлил си ме долу.

11. Дните ми са като сянка в уклонение. И аз изсъхнах като трева.

12. Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.

13. Ти ще станеш, ще се смилиш за Сион; Защото е време да го помилваш, Защото определеното време дойде.

14. Понеже рабите ти желаят каменете му, И милеят за пръстта му.

15. Тогаз езичниците ще се убоят от името Господне, И всичките земни царе от славата ти.

16. Когато Господ съгради Сион Ще се яви със славата си.

17. Ще пригледне на молитвата на запустените, И не ще да презре моленето им.

18. Това ще се напише за бъдещия род: И народът, който ще се създаде, ще хвали Господа.

19. Защото надникна от светата своя височина, От небето погледна Господ на земята,

20. За да чуе въздиханието на затворените, За да освободи осъдените на смърт:

21. За да възвестяват в Сион името на Господа, И хвалата му в Ерусалим;

22. Когато се съберат народите купно, И царствата за да работят Господу.

23. Свали той на пътя силата ми: Скрати дните ми.

24. Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми: Твоите години са в родове на родове.

25. В начало ти, Господи, основал си земята, И дело на твоите ръце са небесата.

26. Те ще погинат, а ти пребиваваш: И всичките като дреха ще овехтеят: Като облекло ще ги свиеш и ще се изменят.

27. А ти си истий, и твоите години няма да свършат.

28. Синовете на рабите ти ще се населяват, И семето им ще се утвърди пред тебе.