1. (по Слав. 70) На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя никога.
2. С правдата си избави ме и освободи ме: Приклони към мене ухото си и спаси ме.
3. Бъди ми канара дето да прибягвам, всякога да обитавам. Ти си завещал да ме спасиш; Защото твърдиня моя и прибежище мое си ти.
4. Боже мой, избави ме от силата на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5. Защото ти си моя надежда, Господи Иеова: Упование мое си от младостта ми.
6. На тебе облегнах от рождението си: От утробата на майка ми ти си мой покровител За тебе ще бъде всякога пението ми.
7. Като чудовище станах на мнозина; Но ти си ми яко прибежище.
8. Да се пълнят устата ми с пението ти, Съ славата ти, всеки ден.
9. Не ме отхвърляй въ времето на старостта ми: Когато оскудява силата ми, не ме оставяй.
10. Защото неприятелите ми за мене говорят; И които причакват душата ми наговарят се помежду си
11. И казват: Бог го е оставил: Погнете и хванете го; защото няма кой да го избави.
12. Боже, не се отдалечавай от мене: Боже мой, побързай ми на помощ.
13. Да се посрамят и да се изтребят Неприятелите на душата ми: Да се покрият с укор и срам Които искат злото ми.
14. А аз всякога ще се надея, И ще прилагам на всяка твоя похвала.
15. Устата ми ще проповядват правдата ти, Спасението ти всеки ден, Защото не мога да изброя твоите благодеяния.
16. Ще ходя със силата на Господа Иеова: Ще помня твоята, само твоята, правда.
17. Боже, ти си ме научил от младостта ми; И до сега проповедвам чудесата ти.
18. И даже до старост и седина, Боже, не ме оставяй, Доде проповедвам на идещия род мишцата ти, Силата ти на всичките послеродни.
19. Ей, Боже, правдата ти е превъзвишена; Защото си направил велиичия. Боже, кой е подобен на тебе?
20. Ти който си ми показал много и тежки притеснения Пак ще ме съживиш, И от бездните на земята пак ще ме избавиш.
21. Ще нарастиш величието ми; Ей, ще се върнеш и ще ме утешиш.
22. И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и твоята истина: На тебе, Светий Израилев, Ще песнопея с китара.
23. Ще се радват устните ми когато ти песнопея, И душата ми която си избавил.
24. Още и езикът ми всеки ден ще преговаря правдата ти; Защото се посрамиха - защото се постидиха – Които искат злото ми.