1. Синове Вениаминови, бягайте Отсред Ерусалим, И възтръбете с тръба в Текуе, И възвишете знак във Вет-акерем; Защото зло проникнува от север, И голяма погибел.
2. Уподобих Сионовата дъщеря На благолепна и нежна жена.
3. Пастирите и стадата им ще дойдат при нея: Ще поставят шатри наоколо против нея: Ще пасат всеки на мястото си.
4. Пригответе бран против нея: Станете и да възлезем към пладне. Горко ни! защото се преклонява денят, Защото се простират вечерните сенки.
5. Станете и да възлезем през нощ, И да съборим палатите й.
6. Защото така говори Господ Саваот: Отсечете дървя, И дигнете окопи против Ерусалим: Той е градът върх който трябва да стане посещение: Той е всичкий насилие в себе си.
7. Както блика вода от извора, Така блика злото от него: Насилство и грабеж се чуе в него: Пред мене непрестанно има болест и рани.
8. Поправи се, Ерусалиме, Да се не оттегли душата ми от тебе: Да те не направя пуст, земя ненаселена.
9. Така говори Господ Саваот: Ще берат и ще оберат като лозе остатъка на Израиля: Върни ръката си както берачът в кошниците.
10. Кому ще говоря, И към кого ще засвидетелствувам, да чуят? Ето, ухото им е необрязано, И не могат да чуят; Ето, словото Господне е укор за тях: Нямат благоволение в него.
11. За то пълен съм с ярост Господня: Не мога вече да се въздържам: Ще я изливам върх младенците по вън, И върх събранието на младите купно; Защото ще бъдат грабнати мъж с жена, И старец купно с престарял.
12. И къщите им ще минат на други, Полетата и жените им наедно; Защото ще простра ръката си Върху жителите на тази земя, говори Господ.
13. Защото от малкия им до големия им Всеки се е вдал в лихоимство; И от пророк до свещеник Всеки прави лъжа.
14. И повърхно са лекували съкрушението на дъщерята на людете ми, Като казват: Мир, мир! А няма мир.
15. Засрамиха ли се когато направиха мерзости? Ей, никак не ги досрамя, И стид що е не знаят. За то ще паднат между падащите; Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
16. Така говори Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за пътеките от века, Де е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой на душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим.
17. И поставих пазачи над вас, И казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18. За то слушайте, народи, и ти, събрание, Узнай що има между тях.
19. Слушай, земльо: Ето, аз ще докарам зло върх тези люде, Плода на помислите им; Защото не внимаха в словата ми Нито в закона ми, но го отхвърлиха.
20. Защо ми е ливанът що доносят от Сава, И благовонната тръст от далечна земя? Всесъженията ви не са приятни, Нито жъртвите ви угодни мене.
21. За то така говори Господ: Ето, аз ще туря препъвания пред тези люде; И отците и синовете купно ще се препънат от тях, Съседът и приятелят му ще погинат.
22. Така говори Господ: Ето, люде идат от северната земя, И народ голям ще се събуди от краищата на земята.
23. Лък и копие държат: Жестоки са, и немилостиви: Гласът им шуми както море: Възседнали са на коне, Опълчени като мъже на бран Против тебе, дъщи Сионова.
24. чухме слуха им: Ръцете ни ослабеха: Утеснение ни обзе, И болезни като на жена що ражда.
25. Не излезвайте в полето, и в път не ходете; Защото ето меча на неприятеля, и треперане от всякъде.
26. Дъщи на людете ми, опаши се с вретище И валяй се в пепел, Направи си сетувание като за единороден, Заплачи горко; Защото изтребителят ще дойде внезапно върх нас.
27. Турих те изпитател, твърдел между людете си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28. Всичките са съвсем отстъпници, ходят та злословят: Мед са и желязо: всичките са разтлени.
29. Мехът изгоря: Свинецът се изнури от огъня: Разтопителят напраздно разтопява, Защото злите не се отделиха.
30. Сребро отхвърлено ще ги нарекат, Защото Господ ги отхвърли.