глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52

Старият Завет

Новият Завет

Еремия 10 Цариградски (BG1871)

1. Слушайте словото което Господ говори вам, доме Израилев.

2. Така говори Господ: Не учете пътя на езичниците, И от небесните знамения не се плашете, Защото езичниците се плашат от тях.

3. Защото узаконенията на народите са суетни; Защото секат дърво от дъбравата, Издялване на дърводелски ръце с топор.

4. Украшават го със сребро и злато: Утвърждават го с гвозде и чукове За да не се клати.

5. Стоят прави като финик, Но не говорят: Те трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да сторят зло, Нито им е възможно да сторят добро.

6. Няма подобен тебе, Господи: Велик си, и велико името ти в сила.

7. Кой не би се убоял от тебе, Царю на Народите? Защото тебе принадлежи това; Защото между всичките мъдри на народите, И във всичките им царства, няма подобен тебе.

8. Но съвсем скотски и безумни са: Учение суетно е: дърво е то.

9. Сребро леяно в плочи се донася от Тарсис, И злато от Уфаз, Дело на художник[D1] И на златарски ръце: Синя и багрена е дрехата им: Всичко това е дело на изкусни.

10. Но Господ е Бог истинний, Бог живий, и вечний Цар: В гнева му земята ще се потресе, И народите не ще устоят в негодуването му.

11. [Така ще им речете: Тези богове, които не са направили небето и земята, Ще загинат от земята и изпод това небе.]

12. Той направи земята със силата си, Утвърди вселенната с мъдростта си, И разпростря небесата с разума си.

13. Когато изпраща гласа си има множество води на небесата, И възводи облаци от краищата на земята: Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата си.

14. Всеки человек стана като скот в знанието: Всеки леятел се посрами от кумира; Защото е лъжа леянето му, И дихание няма в него.

15. Суета са те, дело на заблуждение: Във времето на посещението им, те ще загинат.

16. Делът на Якова не е както са те; Защото той е който е създал всичко: И Израил е жезъл на наследието му: Господ Саваот е името му.

17. Събери от земята стоката си, Ти която живееш в твърдел;

18. Защото така говори Господ: Ето, аз този път ще изхвърля като с праща жителите на таз земя, И ще ги утесня, та да намерят злото.

19. Горко ми за съкрушението ми! Раната ми е болезнена; но аз рекох: Наистина това е моя болезн, и трябва да я търпя.

20. Шатърът ми запустя, и всичките ми въжа се скъсаха; Синовете ми се отделиха от мене, и ги няма: Няма вече кой да разпъне шатъра ми И кой да дигне опоните ми.

21. Понеже пастирите станаха като скотове И не потърсиха Господа, За то не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22. Ето, слух шумен иде, И метеж голям от северната земя, За да превърне Юдините градове в запустение, Селение на чакали.

23. Господи, познавам че пътят на человека не зависи от него: На человек който ходи не е възможно да управя стъпките си.

24. Господи, накажи ме, но със съдба, - Не с яростта си, за да ме не довършиш.

25. Изливай яростта си на езичниците които не те познават, И на родове които не призовават името ти; Защото те поядоха Якова, И погълнаха го, и разориха го, И запустиха селението му.