глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52

Старият Завет

Новият Завет

Еремия 20 Цариградски (BG1871)

1. А Пасхор Емировът син, свещеникът, който беше поставен началник в дома Господен, чу Иеремия като пророчествуваше тези слова.

2. И удари Пасхор Иеремия пророка, и хвърли го в кладата която бе в горната Вениаминова порта, в дома Господен.

3. И на утринта изведе Пасхор Иеремия из кладата. И Иеремия му рече: Господ не нарече името ти Пасхор, но Магор-мисавив.

4. Защото така говори Господ: Ето, ще те направя трепет на тебе и на всичките ти приятели; и ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще дам всичкия Юда в ръката на Вавилонския цар, и ще ги заведе пленници у Вавилон и ще ги порази с нож.

5. И ще дам всичкото богатство на този град, и всичките му трудове, и всичките му скъпоценни неща, и всичките съкровища на Юдините царе ще дам в ръката на неприятелите им, и ще ги разграбят, и ще ги вземат та ще ги заведат у Вавилон.

6. И ти, Пасхоре, и всички които живеят в дома ти, ще отидете в плен; и ще влезеш у Вавилон, и там ще умреш, и там ще се погребеш, ти и всичките ти приятели на които си пророчествувал лъжливо.

7. Господи, примамил си ме, и примамих се: Ти си по-крепък от мене, и си превъзмогъл: Станах присмех вес ден: всички се подиграват с мене.

8. Защото като отворих уста, Вопия, викам, насилие и грабене; Защото словото Господне ми стана Поношение и присмех вес ден.

9. И рекох: Не ща да помена за него, Нито ще продумам вече в името му; Но неговото слово беше в сърдцето ми Като огън пламнал затворен в костите ми, И уморих се от да се въздържам, и не мога вече.

10. Защото чух клевета от мнозина: трепет от всекъде: Разказвайте, думат, и ще го разкажем. Всички с които аз бях мирен Гледаха да се спъна: думаха: Негли се измами, и ще превъзмогнем против него И ще му отмъстим.

11. Но Господ е с мене като крепък борец, За то гонителите ми ще се спънат И не ще да превъзмогнат: Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно: Срамът ще бъде вечен, няма да се забрави.

12. Но, Господи на Силите, който опитваш праведния И гледаш вътрешностите и сърдцето, Да видя твоето отмъщение върх тях; Защото на тебе явих съдбата си.

13. Пейте Господу, хвалете Господа; Защото освободи душата на сиромаха от ръката на лукавите.

14. Проклет денят в който се родих: Денят в който ме роди майка ми да не е благословен.

15. Проклет онзи человек който извести на баща ми И рече: Роди ти се мъжко дете, И с това го зарадва много;

16. И да бъде онзи человек като градовете Които Господ разори, и не се разкая; И да чуе заран вик, И на пладне вопъл;

17. Защото не ме умъртви от матката; - Или майка ми да ми е била гроб, И матката й да ме е държала във вечно зачатие!

18. Защо излезох из матката Да гледам труд и скърб, И да се свършат дните ми в посрамване?