1. Грехът Юдин е писан с желязна писалка И с адамантов нокът: Начертан е на плочата на сърдцето им И върху роговете на олтарите ви,
2. Щото синовете им помнят олтарите си и Ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.
3. О, горо моя в полето, Ще дам имота ти и всичките ти съкровища в разграбване, И високите ти за грях места по всичките твои предели.
4. И ти, ей, сама ти, Ще бъдеш изхвърлена от наследието си което ти дадох; И ще те поработя на неприятелите ти В земя която не си познала; Защото огън запалихте в яростта ми, И ще гори във век.
5. Така говори Господ: Проклет онзи человек Който се надее на человека, И прави плътта мишца за себе си, И на когото сърдцето се отдалечава от Господа.
6. Защото ще бъде като дивата мирика в пустинята, И няма да види когато дойде доброто; Но ще обитава в сухи места в пустиня, В земя солена и ненаселена.
7. Благословен онзи человек Който се надее на Господа, И на когото надежда е Господ.
8. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И не ще види когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане от да дава плод.
9. Сърдцето е измамливо повече от всичко И твърде разтляно: кой може да го познае?
10. Аз Господ изпитвам сърдцето, Опитвам вътрешностите, За да дам всекиму според пътищата му И според плода на делата му.
11. Както яребица която мъти което не е снесла, Така който придобива много богатство с неправда Ще го остави в половината на дните си, И в сетнините си ще бъде безумен.
12. Престол на слава възвишен из начало е Мястото на светилището ни.
13. Господи, надеждо Израилева, Всички които те оставят ще се посрамят, И отстъпниците ще се напишат на пръстта; Защото оставиха Господа, източника на живата вода.
14. Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен: Спаси ме и ще бъда спасен; Защото ти си моята хвала.
15. Ето, те ми говорят: Де е словото Господне? нека дойде сега.
16. Но аз не се оттеглих от да съм пастир и да те следвам, Нито пожелах деня на скърбта: Ти знаеш: Това що е излезло из устните ми беше пред тебе.
17. Не бивай ужас за мене Ти си ми упование в ден злочестен.
18. Да се посрамят които ме гонят, а аз да не се посрамя: Да се разтреперят те, но аз да не се разтреперя: Докарай върх тях злочестен ден, И съкруши ги с двойно съкрушение.
19. Така ми рече Господ: - Иди та застани в портата на синовете на людете си, през която влазят Юдините царе и през която излазят, и във всичките Ерусалимски порти,
20. и речи им: Слушайте словото Господне, Юдини царе, и всички Юдо, и всички Ерусалимски жители които влазяте през тези порти.
21. Така говори Господ: Внимавайте на себе си и не носете товар в съботен ден, нито внасяйте през Ерусалимските порти;
22. нито изнасяйте товар из домовете си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден както заповядах на отците ви.
23. Те обаче не послушаха нито приклониха ухото си, но ожесточиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.
24. И ако ме послушате внимателно, говори Господ, Та не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, Но освещавате съботния ден, И не вършите в него никаква работа,
25. Тогаз ще влезнат през портите на тоз град Царе и князове седещи на Давидовия престол, Возими на колесници и на коне, Те и князовете им, Юдините мъже и Ерусалимските жители; И този град ще бъде обитаем вечно.
26. И ще дойдат от Юдините градове, И от околностите на Ерусалим, И от Вениаминовата земя, и от поленската, И от планинската, и от южната страна Носещи всесъжения и жъртви, И хлебни приношения и ливан, Носещи още и жъртви на хвала в дома Господен.
27. Но ако не ме послушате Да освещавате съботния ден И да не носите товар и вносяте в Ерусалимските порти в съботен ден, Тогаз ще запаля огън в портите му, И ще пояде Ерусалимските палати, И няма да угасне.