глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52

Старият Завет

Новият Завет

Еремия 36 Цариградски (BG1871)

1. И в четвъртото лето на Иоакима Иосииния син, Юдиния цар, биде това слово към Иеремия от Господа и рече: -

2. Вземи си един свитък книга та пиши в него всичките думи които ти говорих против Израиля, и против Юда, и против всичките народи от който ден ти говорих, от дните на Иосия дори до този ден;

3. негли чуе Юдинът дом всичкото зло което аз мисля да направя на тях, щото да се върнат всеки от лукавия си път, и да простя беззаконието им и греха им.

4. И повика Иеремия Варуха Нириевия син; и Варух писа от устата на Иеремия всичките слова Господни които говори нему в свитък на книга.

5. И заповяда Иеремия на Варуха и рече: Аз съм затворен: не мога да вляза в дома Господен;

6. за то влез ти та прочети в свитъка който написа ти от устата ми словата Господни в ушите на людете, в дома Господен, в ден на пост; и ще ги прочетеш още в ушите на всичкия Юда които дохождат от градовете си;

7. негли молбата им стигне пред Господа, и се върнат всеки от лукавия си път; защото голяма е яростта и гневът които изрече Господ против тези люде.

8. И направи Варух Нириевий син по всичко що му заповяда пророк Иеремия, и прочете в книгата словата Господни в дома Господен.

9. И в петото лето на Иоакима Иосииния син, Юдиния цар, в деветия месец, прогласиха пост пред Господа всичките люде в Ерусалим и всичките люде които дохождаха от Юдините градове в Ерусалим.

10. И прочете Варух в книгата Иеремиевите думи в дома Господен, в стаята на Гемария Сафановия син, писеца, в горния двор, във входа на новите врата на дома Господен, в ушите на всичките люде.

11. И чу Михей синът на Гемария, сина Сафанова, от книгата всичките слова Господни;

12. и слезе към дома на царя, в стаята на писеца, и, ето, всичките князове седяха там, - Елисама писецът, и Делаия Семаиевът син, и Елнатан Аховоровът син, и Гемария Сафановът син, и Седекия Ананиевът син, и всичките князове.

13. И възвести им Михей всичките думи които бе чул когато Варух прочиташе книгата в ушите на людете.

14. И проводиха всичките князове Юдия сина на Натания, син на Селемия Хусииния син, при Варуха, и казаха: Свитъка който си прочел ти в ушите на людете, вземи го в ръката си и ела. И взе Варух Нириевът син свитъка в ръката си та дойде при тях.

15. И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни; и прочете го Варух в ушите им.

16. И като чуха всички тези спогледнаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще възвестим на царя всички тези думи.

17. И попитаха Варуха и рекоха: Кажи ни сега, Как писа ти всички тези думи от устата му?

18. И рече им Варух: От устата си ми каза всички тези думи, и аз писах с мастило в книгата.

19. И рекоха князовете Варуху: Иди, скрий се, ти и Иеремия: Никой да не знае де сте.

20. И влязоха при царя в двора, (оставиха обаче свитъка в стаята на Елисама писеца,) и възвестиха в ушите на царя всички тези думи.

21. И проводи царят Юдия да вземе свитъка; и взе го от стаята на Елисама писеца. И прочете го Юдий в ушите на царя и в ушите на всичките князове които стоеха около царя.

22. А царят седеше в зимния дом, в деветия месец; и пред него имаше жаровня с огън.

23. И като прочетеше Юдия три и четири страници, режеше го с ножчето на писец и хвърляше в огъня в жаровнята, доде се свърши всичкият свитък в огъня на жаровнята.

24. И не се разтрепераха, нито раздраха дрехите си, царят и всичките му раби които чуха всички тези думи.

25. Още и когато Елнатан, и Делаия, и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, не ги послуша.

26. И заповяда царят на Иерамеила царевия син, и на Сераия Азрииловия син, и на Селемия Авдииловия син да хванат Варуха писеца и пророка Иеремия, но Господ ги скри.

27. И биде слово Господне към Иеремия след като изгори царят свитъка и словата които писа Варух от Иеремиевите уста, и рече:

28. Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките първи слова които бяха в първия свитък който изгори Иоаким Юдинът цар;

29. и на Иоакима Юдиния цар ще кажеш: Така говори Господ: Ти си изгорил този свитък, и си казал: Защо си написал в него и си рекъл: Вавилонският цар ще дойде непременно, и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея человек и скот?

30. За то така говори Господ за Иоакима Юдиния цар: Не ще има от него кой да седи на престола Давидов. И трупът му ще се изхвърли, дене на пека, а ноще на леда.

31. И ще накажа него, и семето му, и рабите му заради беззаконието им; и ще докарам на тях, и на Ерусалимските жители, и на Юдините человеци всичкото зло за което говорих на тях, и не слушаха.

32. И взе Иеремия друг свитък и го даде на Варуха Нириевия син, писеца; и писа в него от устата на Иеремия всичките слова на книгата която изгори в огън Иоаким Юдинът цар; а при тях се притуриха и още много подобни слова.