глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52

Старият Завет

Новият Завет

Еремия 44 Цариградски (BG1871)

1. Словото което биде към Иеремия за всичките Юдеи които живееха в Египетската земя и седеха в Мигдол, и в Тафнес, и в Мемфис, и в земята Патрос, и рече: -

2. Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Вие видяхте всичкото зло което докарах върх Ерусалим и върх всичките Юдини градове; и, ето, те са пусти днес, и няма никой да живее в тях,

3. поради злодеянията им които сториха за да ме разгневат като отиваха да кадят и да служат на други богове които не познаха те, вие и бащите ви.

4. И проводих при вас всичките си раби пророците, като ставах рано и ги проваждах, и казах: Ах! не правете тази гнусна работа която мразя.

5. Но не послушаха, нито приклониха ухото си за да се върнат от злодеянията си та да не кадят на други богове.

6. За то се изля гневът ми и яростта ми, и се разпали в Юдините градове и в улиците на Ерусалим; и станаха запустени и пусти както днес.

7. И сега така говори Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: Защо правите вие това големо зло против душите си, щото да изтребите от вас мъж и жена, дете и младенец на цица, отсред Юда, за да не остане у вас остатък,

8. като ме прогневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя дето дойдохте да пришелствувате, щото да изтребите себе си, и да станете клетва и укор между всичките народи на земята?

9. Да ли забравихте злодеянията на отците си, и злодеянията на Юдините царе, и злодеянията на жените им, и злодеянията ваши, и злодеянията на жените си, които сториха в Юдината земя и в улиците на Ерусалим?

10. Не се смириха до този ден, нито се убояха, нито ходиха в закона ми и в повеленията ми които турих пред вас и пред отците ви.

11. За то така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Ето, аз ще утвърдя лицето си против вас за зло, и за да изтребя всичкия Юда.

12. И ще взема остатъците Юдини които утвърдиха лицето си за да отидат в Египетската земя да пришелствуват там; и ще се довършат всички в Египетската земя: ще паднат от нож: ще се изнурят от глад: от малък до голям те ще умрат от нож и от глад; и ще бъдат за клетва, и за ужас, и за проклетия, и за укор.

13. Защото ще посетя жителите в Египетската земя, както посетих Ерусалим, с нож, с глад, и с мор;

14. и никой от остатъците Юдини които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там няма да избегне или да уцелее за да се върне в Юдината земя, към която те имат прилепена душата си за да се върнат да се населят там; защото няма да се върнат, освен които избегнат.

15. И всичките мъже които знаеха че жените им кадяха на други богове, и всичките жени които се намерваха там, едно големо множество, и всичките люде които живееха в Египетската земя, в Патрос, отговориха на Иеремия и рекоха: -

16. Заради словото което говори ти нам в името Господне, няма да те послушаме;

17. но непременно ще правим всичко що излиза из устата ни, за да кадим на небесната царица, и да й правим възлияния, както правехме ние, и отците ни, и царете ни, и князовете ни в градовете Юдини и в улиците на Ерусалим; и ядяхме хляб до ситост, и добре ни беше, и зло не видяхме.

18. Но когато престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния, лишихме се от всичко, и довършихме се от нож и от глад.

19. И когато ние кадяхме на небесната царица и й правехме възлияния, да ли без нашите мъже й правехме млинове да й се кланяме, и й правехме възлияния?

20. И рече Иеремия на всичките люде, и на мъже и на жени, и на всичките люде които му отговориха така, и каза:

21. Темянът който кадяхте в градовете Юдини и в улиците Ерусалимски, вие и отците ви, царете ви и князовете ви, и людете от тази земя, не напомни ли го Господ, и не възлезе ли в сърдцето му?

22. Щото Господ не можа вече да търпи поради злината на делата ви, поради мерзостите които струвате; за то земята ви стана запустение, и ужас, и проклетия, без жители както днес.

23. Понеже кадяхте, и съгрешавахте Господу, и не послушахте гласа Господен, нито ходихте в закона му, и в повеленията му, и в свидетелствата му, за то ви постигна това зло както днес.

24. И рече Иеремия на всичките люде и на всичките жени: Слушайте словото Господне, всички Юдо които сте в Египетската земя:

25. така говори Господ Саваот, Бог Израилев, и казва: Вие и жените ви и говорихте с устата си и извършихте с ръцете си, и казвахте: Непременно ще изпълним обричанията си които обрекохме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния: непременно прочее ще изпълните обричанията си и непременно ще извършите обричанията си.

26. За то слушайте словото Господне, всички Юдо които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, във всичката Египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова!

27. Ето, аз ще бъда над тях за зло, а не за добро; и всичките Юдини мъже които са в Египетската земя ще гинат от нож и глад доде се довършат.

28. А които избегнат от ножа, малко на брой, ще се върнат от Египетската земя в Юдината земя; а всичките остатъци Юдини които влязоха в Египетската земя за да пришелствуват там ще познаят чие слово ще се сбъде, моето ли или тяхното.

29. И това ще ви бъде знамение, говори Господ, че аз ще ви накажа на това място, за да познаете че словата ми непременно ще се сбъдат против вас на зло:

30. така говори Господ: Ето, аз ще предам Фараона Вафрия, Египетския цар, в ръката на неприятелите му, и в ръката на онези които търсят живота му, както предадох Седекия Юдиния цар в ръката на Навуходоносора Вавилонския цар, неприятеля му, и който искаше живота му.