1. И заповяда на домашния си настойник и рече: Напълни вретищата на человеците с храна, колкото могат да понесат, и тури среброто всекиму в устието на вретището му.
2. И тури чашата ми, сребърната ми чаша, в устието на вретището на най-младия, и среброто на житото му. И стори според словото което рече Йосиф.
3. На утринта като съвна, изпратиха се человеците и ослите им.
4. А когато излезоха из града, преди да се отдалечат много, рече Йосиф на домашния си настойник: Стани та тичай след человеците; и като ги стигнеш речи им: Защо въздадохте зло вместо добро?
5. Не е ли тая чашата из която пие господарят мой, и с която още и гадае? Зле сторихте което сторихте.
6. И като ги стигна рече им тези думи.
7. А те му рекоха: Защо господарят наш говори таквиз думи? Да не бъде рабите ти да сторят таквоз нещо.
8. Ето среброто което намерихме в устието на вретищата си, върнахме ти го от Ханаанската земя; и как щяхме открадна из дома на господаря ти сребро или злато?
9. У когото от рабите ти се намери, да умре той, и ние още да бъдем раби на господаря си.
10. А той рече: Сега нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде раб; а вие ще бъдете неповинни.
11. И побързаха та снеха всеки вретищата на земята, и отвори всеки вретището си.
12. И търси, като начна от най-стария доде свършши до най-младия; и намери се чашата във вретището Вениаминово.
13. Тогава раздраха дрехите си, и натовариха всеки осела си, и върнаха се в града.
14. И влезе Юда и братята му в Йосифовия дом, като беше той още там, и паднаха пред него на земята.
15. И рече им Йосиф: Що е това нещо което сторихте? не знаете ли че человек какъвто съм аз непременно гадае?
16. И рече Юда: Що да речем господарю нашему? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог намери неправдата на рабите ти: ето, раби сме господарю нашему, и ние и онзи у когото се намери чашата.
17. А той рече: Да ми не бъде да сторя това! Онзи человек у когото се намери чашата, той ще ми бъде раб; а вие идете с миром при отца си.
18. Тогава приближи при него Юда та рече: Моля ти се, господарю мой: нека говори рабът ти слово в ушите на господаря си; и да се не разпали гневът ти против раба ти, защото ти си като Фараон.
19. Господаря мой попита рабите си и рече: Имате ли баща или брат?
20. И рекохме господарю моему: Имаме баща стар, и дете на старостта му, малко; а брат му умря, и то само остана от майка си; и баща му го обича.
21. И ти рече на рабите си: Доведете ми го за да го видя с очите си.
22. И рекохме господарю моему: Детето не може да остави отца си; защото ако остави отца си, той ще умре.
23. А ти рече на рабите си: Ако не слезе брат ви най-младият с вас, няма да видите вече лицето ми.
24. И когато отидохме при раба ти отца ми, приказахме му думите на моя господар.
25. А отец наш рече: Идете пак та купете за нас малко храна.
26. И рекохме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогаз ще слезем; защото не можем да видим лицето на человека ако не е с нас най-младият ни брат.
27. И рабът ти отец ми рече ни: Вие знаете че два сина ми роди жена ми:
28. и единият излезе от мене, и рекох: Известно разкъса се от звяр; и не видях го до нине.
29. И ако вземете и тогози от лицето ми, и му се случи злощастие, ще сведете седината ми със скърб в гроба.
30. А сега, когато отида при раба ти отца ми, и детето не е с нас, (понеже душата му е свързана с неговата душа),
31. като види че детето няма, ще умре; и рабите ти ще сведат седината на раба ти отца ни със скърб в гроба.
32. Защото рабът ти станах поръчник на отца си за детето, и рекох: Ако ти го не доведа, тогаз ще бъда виноват на отца си за всегда.
33. А сега, моля ти се, да остане рабът ти вместо детето раб господарю моему, а детето да възлезе с братята си.
34. Защото как да възляза при отца си ако детето не е с мене? Да не видя злото което ще намери отца ми.