глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 3 Цариградски (BG1871)

1. А змията беше най-хитра от всичките зверове полски които направи Господ Бог. И тя рече на жената: Истина ли рече Бог да не ядете от всяко дърво на рая?

2. И жената рече на змията: От плода на райските дървя можем да ядем;

3. а от плода на дървото което е всред рая, рече Бог: Да не ядете от него, нито да се прикоснете при него, за да не умрете.

4. И змията рече на жената: Никак няма да умрете;

5. но знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове да познавате доброто и злото.

6. И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той.

7. Тогаз им се отвориха очите и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и направиха за себе си препаски.

8. И чуха гласа на Господа Бога като ходеше в рая надвечер; и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървя.

9. И повика Господ Бог Адама и рече му: Де си?

10. А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото съм гол; и скрих се.

11. И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли си от дървото от което ти заповядах да не ядеш?

12. И рече Адам: Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох.

13. И рече Господ Бог на жената: Що е това което си сторила? И жената рече: Змията ме измами, и ядох.

14. И рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от всичките животни на полето: по корема си ще ходиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15. И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.

16. А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее.

17. А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си.

18. Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата.

19. С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш.

20. И нарече Адам името на жена си Ева, защото тя беше майка на всичките живущи.

21. И направи Господ Бог на Адама и на жена му дрехи кожени, и облече ги.

22. И рече Господ Бог: Ето, Адам стана като един от нас да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее вечно,

23. за това Господ Бог го извади из Едемския рай да работи земята из която биде взет.

24. И изпъди Адама; и към изток на Едемския рай постави Херувимите и пламенния меч който се въртеше, да пазят пътя към дървото на живота.