глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 39 Цариградски (BG1871)

1. А Йосифа изведоха в Египет; и Петефрий, дворник Фараонов, началник на телохранителите, человек Египтянин, купи го от ръцете на Исмаиляните които го изведоха там.

2. И Господ бе с Йосифа, който бе человек благополучен, и намираше се в дома на господаря си Египтянина.

3. И видя господарът му че Господ бе с него, и Господ направи да успява в ръцете му всичко що правеше.

4. И намери Йосиф благодат пред него, и слугуваше му, и постави го настойник над дома си, и всичко що имаше предаде в ръцете му.

5. И от онова време от както го постави настойник над дома си и над всичко що имаше благослови Господ дома на Египтянина поради Йосифа; и благословението Господне беше над всичко що имаше в дома и по нивите.

6. И остави всичко що имаше в ръцете Йосифови, и не знаеше нищо от колкото беше освен хлаба що ядеше; а Йосиф беше доброличен и красен на глед.

7. И след това, жената на господаря му хвърли очи на Йосифа, и рече: леж с мене.

8. Но той не щеше, и рече на жената господарева си: Ето, господарят мой не знае нищо от онова що е с мене в дома, и всичко що има предаде в ръцете ми:

9. няма в този дом никой по-голям от мене, нито ми е запретил друго нещо освен тебе, защото му си жена; и как да сторя аз това голямо зло и да съгреша Богу?

10. Но и ако да говореше тя Йосифу всеки ден, той я не послуша да лежи с нея, за да бъде с нея.

11. И един ден влезе Йосиф в къщата за да върши работата си; и никой от домашните человеци не беше там в дома.

12. А тя го хвана за дрехата му и думаше: Легни с мене; но той остави дрехата си в ръцете й, и побягна та излезе вън.

13. И като видя тя че остави дрехата си в ръцете й и побягна вън,

14. викна домашните си человеци, и говори им и думаше: Вижте, доведе ни человека Евреина за да се поругае нам: влезе при мене за да лежи с мене; и аз извиках с голям глас.

15. И като чу че възвисих гласа си и извиках, остави дрехата си при мене, и побегна та излезе вън.

16. И удържа дрехата му при себе си доде дойде господарят му в дома си.

17. И говореше му според тези думи и рече: Рабът, Евреинът когото ни доведе ти, влезе при мене за да се поругае с мене;

18. и като възвисих гласа си и извиках, остави дрехата си при мене и побегна вън.

19. И като чу господарят му думите на жена си които му каза и думаше: Така ми стори рабът ти, запали се гневът му.

20. И господарят Йосифов взе и тури го в крепостната тъмница, в мястото дето царевите запрени бяха затворени; и остана там в крепостната тъмница.

21. Но Господ беше с Йосифа, и показваше към него милост, и даде му благодат пред тъмничния стражар.

22. И тъмничният стражар предаде в ръцете Йосифови всичките запрени които бяха у крепостната тъмница; и всичко що се правеше там, той го правеше.

23. Тъмничният стражар не гледаше нищо от онова което бе в ръцете му, защото Господ беше с него; и Господ правеше да успява каквото той правеше.