1. И тръгна Яков та отиде в земята на източните жители.
2. И видя, и ето кладенец на полето, и там три стада овци които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и голям камик имаше върху устието на кладенеца.
3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камика от устието на кладенеца, и напояваха стадата: после туряха пак камика на мястото му върху устието на кладенеца.
4. И рече им Яков: Братя, от де сте? А те рекоха: От Харан сме.
5. И рече им: Познавате ли Лавана сина Нахоров? И те рекоха: Познаваме.
6. И рече им: Здрав ли е ? И те рекоха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
7. И рече: Ето, остава още много от деня: не е време да се съберат скотовете: напойте овците, и идете та ги пасете.
8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада, и не отвалят камика от устието на кладенеца: тогава напояваме овците.
9. И като им говореше още, дойде Рахил с овците на баща си; защото тя ги пасеше.
10. И като видя Яков Рахил дъщерята на Лавана, брата на майка си, и овците на Лавана брата на майка си, приближи Яков и отвали камика от устието на кладенеца, и напои овците на Лавана брата на майка си.
11. И целуна Яков Рахил; и възвиси гласа си и плака.
12. И каза Яков на Рахил че е брат на баща й, и че е син на Ревека; и тя се завтече та каза на баща си.
13. И като чу Лаван за Якова, сестриния си син, завтече се да го посрещне; и пригърна го, и целуна го, и заведе го в дома си. И приказа Яков Лавану всичко това.
14. И рече му Лаван: Наистина ти си кост моя и плът моя. И живя при него един месец дни.
15. И рече Лаван Якову: Понеже ми си брат, без нищо ли ще ми работиш? Кажи ми коя ще бъде заплатата ти.
16. И имаше Лаван две дъщери: името на по-старата Лия, а името на по-младата Рахил.
17. И на Лия очите не бяха здрави; а Рахил беше прилична и красна на лице.
18. И възлюби Яков Рахил; и рече: Ще ти слугувам седем години за Рахил по-малката ти дъщеря.
19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе нежели да я дам на друг мъж: живей при мене.
20. И слугува Яков за Рахил седем години; и видяха му се малко дни поради любовта му към нея.
21. И рече Яков Лавану: Дай ми жената ми, защото се изпълни времето ми, за да влезна при нея.
22. И събра Лаван всичките человеци на онова място, и направи пир.
23. И вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе: и той влезе при нея.
24. И даде Лаван рабинята си Зелфа за рабиня на дъщеря си Лия.
25. И на утринта, ето, тя беше Лия. И рече Лавану: Що е това дето ми стори ти? Не ти ли слугувах за Рахил? И защо ме излъга ти?
26. А Лаван рече: Не бива така в нашето място, да се дава по-младата преди по-старата.
27. Свърши седмицата на тази; и ще ти дам и онази за слугуването дето ще ми слугуваш още седем години.
28. И направи Яков така, и свърши седмицата й; и Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29. И даде Лаван рабинята си Вала за рабиня на дъщеря си Рахил.
30. И влезе Яков и при Рахил, и възлюби Рахил повече от Лия; и работи му още други седем години.
31. И понеже видя Господ че беше нелюбима Лия, отвори утробата й; а Рахил беше неплодна.
32. И зачна Лия и роди син, и нарече името му Рувим; защото рече: Наистина пригледа Господ на смирението ми: сега прочее ще ме възлюби мъж ми.
33. И зачна пак и роди син; и рече: Понеже чу Господ че не съм любима, за това ми даде и тогоз; и нарече името му Симеон.
34. И пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъж ми ще се съедини с мене, защото му родих трима синове; затова нарече името му Левий.
35. И зачна пак и роди син; и рече: Този път ще похваля Господа; затова нарече името му Юда. И престана да ражда.