1. И в онова време слезе Юда от братята си, и отиде при един человек Одоламянин на име Ира.
2. И видя там Юда дъщерята на едного Хананееца на име, Суя; и взе я, и влезе при нея.
3. И тя зачна, и роди син, и нарече името му Ир.
4. И зачна пак, и роди син, и нарече името му Авнан.
5. И роди пак и друг син; и нарече името му Шела. И Юда беше в Ахзив когато роди тогози.
6. И взе Юда жена за Ира първородния си, на име Тамар.
7. А Ир първородний на Юда биде лош пред Господа; и уби го Господ.
8. И рече Юда Авнану: Влез при жената братова си, и ожени се за нея като девер неин, и възстави семе на брата си.
9. Но Авнан знаеше че семето нямаше да бъде негово; затова, когато влазяше при жената на брата си, изливаше семето на земята, за да не даде семе на брата си.
10. И това което правеше бе зло пред Господа; затова уби и него.
11. И рече Юда на Тамар снаха си: Седи вдовица в дома на баща си доде стане голям Шела син ми; защото думаше: Да не умре и той като братята си. И отиде Тамар та седна в дома на отца си.
12. И след много дни умря Юдината жена, дъщерята на Суя, и като се утеши Юда възлезе при стригачите на овците си в Тамна, той и приятелят му Ира Одоламянинът.
13. И известиха на Тамар и рекоха: Ето, свекър ти възлиза на Тамна за да остриже овците си.
14. И тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривало и обви се, и седна при прехода на Енаим, който е при пътя на Тамна; защото видя че стана голям Шела, а тя не биде дадена нему за жена.
15. И като я видя Юда, възмня я за блудница; защото беше покрила лицето си.
16. И на пътя се обърна към нея и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; защото не позна че беше снаха му. И тя рече: Какво ще ми дадеш за да влезеш при мене?
17. И той рече: Аз ще ти проводя от стадото яре от козите. И тя рече: Даваш ли ми залог доде го проводиш?
18. И той рече: Що да ти дам залог? И тя рече: Печата си, и ширита си, и тоягата си която е в ръката ти. И даде й ги, и влезе при нея ; и тя зачна от него.
19. После стана та си отиде; и като сне покривалото си облече се с вдовичките си дрехи.
20. А Юда проводи ярето от козите чрез ръката на приятеля си Одоламянинът за да вземе залога от ръцете на жената; но не я намери.
21. И попита человеците от мястото й и рече: Де е блудницата която беше при Енаим на пътя? А те рекоха: Не е имало тука блудница.
22. И върна се при Юда и рече: Не я намерих; още и человеците от мястото рекоха: Не е имало тука блудница.
23. И рече Юда: Нека ги има, да не станем за присмех: ето, аз пратих това яре; но ти не я намери.
24. И около три месеца после, известиха на Юда и рекоха: Тамар снаха ти блудствува; а още, ето, непраздна е от блуда. И рече Юда: Изведете я вън, и да се изгори.
25. И когато я извождаха вън, проводи на свекъра си и рече: От человека на когото са тези неща непраздна съм; и рече още: Познай, моля, чий е този печат, и ширитът, и тоягата.
26. И Юда ги позна, и рече: Тя е по-праведна от мене; защото не я дадох на Шела сина ми. И вече не я позна.
27. И в което време щеше да роди, ето близнета в утробата й.
28. И като раждаше едното простря ръка; и бабата взе та върза на ръката му червена прежда, и рече: Той излезе първи.
29. А когато оттегли надире ръката си, ето, излезе брат му; и тя рече: Какво проломение направи ти? на тебе нека е проломението; за това се нарече името му Фарес.
30. И после излезе брат му който имаше червената прежда на ръката си; и нарече се името му Зара.