глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 37 Цариградски (BG1871)

1. И насели се Яков в земята в която бе пришлец отец му, в Ханаанската земя.

2. Това е родословието на Якова. Йосиф, като бе млад на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на отца му; и изказа Йосиф на баща им лошото им поведение.

3. А Израил обичаше Йосифа повече от всичките си синове, защото го имаше син на старостта си; и направил му бе пъстра срачица.

4. И като гледаха братята му че го обичаше баща им повече от всичките му братя, възненавидяха го, и не можеха да му говорят мирно.

5. А Йосиф видя сън, и приказа го на братята си; и възненавидяха го още повече.

6. И рече им: Послушайте, моля, този сън който сънувах.

7. Ето, ние вързвахме снопове всред полето: и, ето, стана моят сноп и възправи се прав; и, ето, вашите снопове се наредиха наоколо и поклониха се на моя сноп.

8. А братята му рекоха му: Цар ли ще бъдеш над нас? или господар ще ни бъдеш? И възненавидяха го още повече за сънищата му и за думите му.

9. И видя още и друг сън, и приказа го на братята си, и рече: Ето видях друг сън; и, ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10. И приказа това на баща си и на братята си; и обличи го баща му и рече му: Що е този сън който си видял? Наистина ли ще дойдем, аз и майка ти и братята ти, за да ти се поклоним до земята?

11. И завидяха му братята му; а баща му съхраняваше словото.

12. И отидоха братята му да пасат стадото на баща си в Сихем.

13. И рече Израил Йосифу: Не пасат ли братята ти в Сихем? ела да те проводя при тях. А той му рече: Ето ме.

14. И рече му: Иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото; и донеси ми известие. И проводи го от Хевронския дол, и дойде в Сихем.

15. И намери го един человек като се скиташе по полето; и попита го този человек и рече: Що търсиш?

16. А той рече: Братята си търся: кажи ми де пасат.

17. И рече онзи человек: Отидоха от тука; защото ги чух да говорят: Да идем в Дотан. И отиде Йосиф подир братята си, и намери ги в Дотан.

18. И те като го видяха от далеч, преди да приближи при тях, сдумаха се против него да го убият.

19. И рекоха помежду си: Ето, иде онзи съновидец.

20. Елате сега и да го убием, и да го хвърлим в един от рововете; и ще речем: Лош звяр го изяде; и ще видим що ще да излезе от сънищата му.

21. И като чу Рувим, освободи го от ръцете им, и рече: Да го не убием.

22. И рече им Рувим: Да не пролеете кръв: хвърлете го в тоя ров който е в пустинята, и ръка да не турите на него, - за да го освободи от ръцете им, и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа срачицата му, пъстрата срачица която беше на него.

24. И взеха го та го хвърлиха в рова; а ровът беше празден: нямаше вода.

25. После седнаха да ядат хляб; и като подигнаха очите си видяха, и, ето, една дружина от Исмаиляни идеха от Галаад с камилите си натоварени с аромати, балсама и смирна, и отхождаха да ги носят долу в Египет.

26. И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?

27. Елате да го предадем на Исмаиляните; и ръката наша да не бъде върх него, защото е наш брат, наша плът е. И послушаха го братята му.

28. И като минаха Мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова, и продадоха Йосифа за двадесет сребърници на Исмаиляните; и те заведоха Йосифа в Египет.

29. А Рувим се върна в рова; и, ето, Йосиф не беше в рова; и раздра дрехите си.

30. И върна се при братята си и рече: Детето няма; а аз, аз де да ида?

31. Тогаз взеха Йосифовата срачица, и заклаха ярец от козите, и натопиха срачицата в кръвта,

32. и пратиха пъстрата срачица, и принесоха я на отца си, и рекоха: Намерихме това: познай сега дали е срачицата на сина ти, или не.

33. И той я позна, и рече: Срачицата е на сина ми: лют звяр го е изял: несъмнено Йосиф е разкъсан.

34. И раздра Яков дрехите си, и тури вретище на чреслата си, и оплакваше сина си много дни.

35. И станаха всичките му синове и всичките му дъщери за да го утешат; но не щеше да се утеши, и думаше: С оплакването си ще сляза при сина си в гроба. И плака го баща му.

36. А Мадиамяните го продадоха в Египет на Петефрия, дворник Фараонов, началник на телохранителите.