глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 22 Цариградски (BG1871)

1. А след тези събития Бог изкуси Авраама, и рече му: Аврааме. И той рече: Ето ме.

2. И рече Бог: Вземи сега сина си единородния, когото си възлюбил, Исаака, и иди на мястото Мория, и принес го там във всесъжение, на една от горите която ще ти река.

3. И подрани Авраам на сутринта та оседла осела си, и взе със себе си двама от рабите си и Исаака сина си; и нацепи дърва за всесъжението, и стана та отиде на мястото което му каза Бог.

4. И в третия ден подигна Аврам очи, и видя мястото от далеч.

5. И рече Авраам на рабите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там, и като се поклоним ще се върнем при вас.

6. И взе Авраам дървата за всесъжението и натовари ги на сина си Исаака, и взе в ръка огъня и ножа; и отидоха двамата наедно.

7. Тогаз продума Исаак на Авраама отца си и рече: Отче мой! И той рече: Ето ме, чадо мое. И рече Исаак: Ето огъня и дървата; а де е агнето за всесъжението?

8. И рече Авраам: Бог, чадо мое, ще си промисли агнето за всесъжение; и отиваха двамата наедно.

9. И като пристигнаха на мястото което му рече Бог, съгради там Авраам олтар, и нареди дървата, и като върза Исаака сина си, тури го на олтаря върх дървата.

10. И простря Авраам ръката си та взе ножа за да заколи сина си.

11. Но ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12. И рече: Да не простреш ръката си на момчето, и да му не сториш нищо; защото сега познах че ти се боиш от Бога, понеже заради мене не си пожалил сина си единородния.

13. И като подигна Авраам очи, видя, и ето, зад него овен вплетен с рогата си в един храст; и дойде Авраам, и взе овена, и принесе го всесъжение вместо сина си.

14. И нарече Авраам името на онова място Йеова-ире, както се казва и днес: На гората Господ ще се яви.

15. И викна втори път ангел Господен Аврааму от небето

16. и рече: Заклех се в мене си, казва Господ, понеже си сторил това нещо, и не си пожалил сина си, единородния си,

17. ще те благословя и благословя, и ще умножа и преумножа семето ти като звездите на небето, и като пясъка който е край морето; и семето ти ще обладае вратата на враговете си;

18. и в твоето семе ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа ми.

19. И върна се Авраам при рабите си, и станаха та отидоха наедно у Вирсавее; и насели се Авраам у Вирсавее.

20. А след тези събития казаха Аврааму и рекоха: Ето, Мелха роди и тя синове на Нахора брата ти:

21. Уза първородния му, и Вуза брата му, и Камуила отца Арамова,

22. и Кеседа, и Азава, и Фалдеса, и Едлафа, и Ватуила.

23. А Ватуил роди Ревека: тези осмината роди Мелха Нахору брату Авраамову.

24. И наложницата му, която се именуваше Ревма, роди и тя Тавека, и Таама, и Тахаса, и Мааха.