1. И дойдоха двата ангела в Содом вечерта, и Лот седеше при Содомската порта; и като видя Лот, стана та ги посрещна, и поклони се с лице до земята,
2. и рече: Ето, господа мои, свърнете в къщата на вашия раб, и пренощувайте, и умийте нозете си; и станете утре, та идете на пътя си. А те рекоха: Не; на улицата ще пренощуваме.
3. И като ги принуди много, свърнаха към него, и влязоха в къщата му; и направи им угощение, и изпече пресни хлябове, и ядоха.
4. И преди да си легнат те, градските мъже, жителите Содомяни, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата.
5. И викаха на Лота, и говореха му: Де са мъжете, които дойдоха у тебе таз нощ? изведи ни ги, да ги познаем.
6. А Лот излезе при тях пред вратата, и затвори вратата зад себе си,
7. и рече: Моля ви се, братя мои, недейте струва таквоз зло.
8. Ето, имам две дъщери които мъж не са познали: да ви изведа тях вън, и сторете с тях каквото ви е угодно; само на тези мъже да не сторите нищо, понеже за това влязоха под покрива на стрехата ми.
9. А те рекоха: Махни се татък. И рекоха: Той дойде тука пришлец: иска още и съдия да е; сега ще озлобим тебе повече от тях. И пресилваха премного человека Лота, и приближиха да разбият вратата.
10. А мъжете простряха ръце, и дръпнаха Лота при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11. А поразиха със слепота человеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, тъй щото изнемощяха да търсят вратата.
12. И рекоха мъжете Лоту: Имаш ли тука другиго някого? Зет, или синове, или дъщери, или когото другиго имаш в града, изведи ги из това място,
13. защото ний ще съсипем това място, понеже голям стана викът им пред Господа, и проводи ни Господ да го погубим.
14. И тъй, излезе Лот и говори на зетевете си които щяха да земат дъщерите му, и рече: Станете и излезте из това място, защото ще съсипе Господ града. Но на зетевете му се видя че се шегува.
15. И когато стана зора, принуждаваха ангелите Лота, и казваха: Стани, земи жена си и двете си дъщери които се намерват тук, за да не погинеш и ти в беззаконието на този град.
16. Но той като се бавеше, мъжете, понеже го пожали Господ, хванаха за ръка него и жена му и двете му дъщери, и изведоха го, и оставиха го вън от града.
17. И когато ги изведоха вън, рече единът: Бягай за живота си: да не погледнеш назад, и да се не спреш въ всичка тази околност; бягай на гората, за да не погинеш.
18. И рече им Лот: Не, Господи!
19. Ето, раб твой намери благодат пред тебе, и възвеличил си милостта си която си направил мене, че си упазил живота ми; но аз не ще мога да побягна на гората, за да ме не постигне злото и умра.
20. Ето, моля, този град е близу, да прибегна там, и малък е: нека там да побягна: не е ли малък? и ще се упази животът ми.
21. И рече му: Ето, послушах те за това нещо, да не разоря този град за който ти говори.
22. Побързай да побегнеш там, защото аз не мога да направя делото си доде не стигнеш ти там. Затова нарече името на този град Сигор.
23. Слънцето изгрея на земята когато Лот влезе в Сигор.
24. И одъжди Господ на Содома и Гомора жупел и огън от Господа из небето.
25. И порази тези градове, и всичката околност, и всичките жители на градовете, и растенията на земята.
26. Но жена му вслед него погледна назад, и стана стълп от сол.
27. А на сутринта Авраам подрани на това място дето бе стоял пред Господа;
28. и като погледна към Содом и Гомор, и към всичката земя наоколо, видя, и, ето, дигаше се дим от земята, като дим из пещ.
29. И тъй, когато Бог съсипа градовете на околността, помена Бог Авраама, и изпрати Лота изсред разорението когато разори градовете в които живееше Лот.
30. И възлезе Лот от Сигор и живееше в гората, и с него двете му дъщери, защото се убоя да седи в Сигор; и живееше в една пещера, сам и двете му дъщери.
31. И рече по-старата на по-младата: Баща ни е стар, и няма человек на земята да влезе при нас по обичая на всичката земя:
32. ела, да напоим баща си с вино, и да преспим с него, и да възставим семе от баща си.
33. И тъй, в онази нощ напоиха баща си с вино; и влезе по-старата и преспа с баща си; и той не знаеше ни когато легна тя ни когато стана.
34. И на другия ден рече по-старата на по-младата: Ето, аз преспах вчера с баща си: да го напоим с вино и тази нощ и влез ти и преспи с него, и да възставим семе от баща си.
35. И тъй, напоиха и в онази нощ баща си с вино; и стана по-младата и преспа с него; и той не знаеше ни когато легна тя ни когато стана.
36. И зачнаха двете дъщери Лотови от баща си.
37. И роди по-старата син, и нарече името му Моав: той е отец на Моавците до днес.
38. И роди и по-младата син, и нарече името му Бен-ами: той е отец на Амоняните до днес.