глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 17 Цариградски (BG1871)

1. И като беше Аврам на деветдесет и девет години, яви се Господ Авраму и рече му: Аз съм Бог Всемогущий: ходи пред мене, и бъди съвършен.

2. И ще поставя завета си между мене и тебе, и ще те умножа твърде много.

3. И падна Аврам на лицето си; и говори му Бог и рече:

4. Ето, моят завет е с тебе; и ти ще бъдеш отец на множество народи.

5. И името ти вече не ще се нарича Аврам (отец висок), но ще бъде името ти Авраам (отец на множество); защото отец на множество народи те направих.

6. И ще те наплодя твърде много, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.

7. И ще поставя моя завет между мене и тебе, и между потомците ти след тебе в родовете им, за вечен завет, да съм Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8. И ще дам на тебе и на потомците ти след тебе земята на твоето преселение, всичката Ханаанска земя, за вечно притежание; и ще им бъда Бог.

9. И рече Бог Аврааму: А ти ще упазиш завета ми, ти и потомците ти след тебе в родовете си.

10. Този е моят завет който ще упазите между мене и вас, и между потомците ти след тебе: всеки мъжки пол от вас ще бъде обрязан.

11. И ще обрежете краекожието на вашата плът; и ще бъде белег на завета между мене и вас.

12. И младенец между вас на осем дни ще се обреже, всеки мъжки пол в родовете ви, в дома родений, и със сребро купений от всеки чужденец който не е от твоето семе.

13. Непременно ще се обреже роденият в дома ти и купеният със среброто ти; и ще бъде моят завет в плътта ви завет вечен.

14. А необрязаният мъжки пол, комуто краекожието на плътта не се обреже, тая душа да се изтреби от людете си, защото е нарушила завета ми.

15. И рече Бог Аврааму: Сара жена си, не наричай вече името й Сара; но Сарра ще бъде името й.

16. И ще я благословя; ще ти дам още и син от нея, и ще я благословя, и тя ще стане майка на народи: царе на народи ще произлязат от нея.

17. И падна Авраам на лицето си и засмя се, и рече в сърцето си: На стогодишен человек ли ще се роди чадо? И Сарра, жена на деветдесет години, ще роди ли?

18. И рече Авраам Богу: Дано Исмаил да живее пред тебе.

19. И рече Бог: Наистина жена ти Сарра ще ти роди син, и ще наречеш името му Исаак; и ще поставя завета си с него за вечен завет, и с потомството му след него.

20. И за Исмаила, послушах те: ето, благослових го, и ще го наплодя, и ще го умножа твърде много: дванадесет князове ще се родят от него, и ще го направя народ велик.

21. Но завета си ще поставя с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.

22. И като свърши да говори с Авраама Бог, възлезе си от него.

23. И взе Авраам сина си Исмаила, и всичките родени в дома му, и всичките купени със среброто му, всеки мъжки пол от человеците на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им в този истия ден, както му рече Бог.

24. А Авраам беше на деветдесет и девет години, когато биде обрязано краекожието на плътта му.

25. А Исмаил син му беше на тринадесет години, когато биде обрязано краекожието на плътта му.

26. В истия този ден обряза се Авраам и син му Исмаил.

27. И всичките человеци на дома му, които бяха родени в дома, и които бяха купени със сребро от иноплеменници, обрязаха се с него.