глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 41 Цариградски (BG1871)

1. И след преминаването на две лета, Фараон видя сън; и, ето, стоеше при реката.

2. И, ето, седем крави хубави и тлъсти възлезваха из реката, та пасяха по ситника.

3. И, ето, други седем крави възлизаха след онези из реката, грозни и постали, и стояха при другите крави на брега на реката.

4. И грозните постали крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогаз се събуди Фараон.

5. И като заспа сънува втори път; и, ето, седем класове тлъсти и добри излязоха из един ствол.

6. И, ето, други седем класове, тънки и пригорели от източния вятър, проникваха след тях.

7. И тънките класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. И събуди се Фараон; и, ето, беше сън.

8. И на утринта духът му беше смутен; и проводи та повика всичките магесници и всичките мъдри Египетски; и приказа им Фараон съновиденията си; но нямаше никой който да ги изтълкува Фараону.

9. Тогаз началникът на виночерпците говори Фараону и рече: Греха си възпоменувам днес.

10. Фараон беше се разгневил на рабите си, и тури ме в тъммница в дома на началника на телохранителите, мене и началника на хлебарите.

11. И видяхме сън в истата нощ, аз и той: сънувахме всеки според тълкованието на съна си.

12. А беше там заедно с нас един млад Евреин, раб на началника на телохранителите; и приказахме му; и изтълкува сънищата ни: на всекиго според съна му направи тълкованието.

13. И както ни изтълкува, така и стана: мене ме постави пак на службата ми, а него обеси.

14. Тогаз проводи Фараон та повика Йосифа; и изведоха го бърже из тъмницата, и обръсна се, и промени дрехите си, и дойде при Фараона.

15. И рече Фараон Йосифу: Видях сън, и няма кой да го изтълкува; и аз чух за тебе да казват, че разумяваш сънищата да ги тълкуваш.

16. И отвеща Йосиф Фараону и рече: Не аз, Бог ще даде Фараону благополучен ответ.

17. И рече Фараон Йосифу: В съна си, ето, стоех при брега на реката.

18. И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката, та пасяха по ситника.

19. И, ето, други седем крави излазяха след тях, слаби, и много грозни, и постали, каквито на съм видял никога толко грозни във всичката Египетска земя.

20. И посталите грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.

21. И като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, но видът им беше грозен както и по-напред. Тогава се събудих.

22. После видях в съна си; и, ето, седем класове възхождаха из един ствол пълни и добри.

23. И, ето, други седем класове, сухи, тънки, пригорели от източния вятър, проникваха след тях.

24. И тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах това на магесниците; но няма никой който да ми го изтълкува.

25. И рече Йосиф Фараону: Сънът Фараонов е един: Бог яви Фараону какво ще направи.

26. Седемте добри крави са седем лета; и седемте добри класове са седем лета: сънът е един.

27. И седемте постали и грозни крави, които възхождаха след тях, седем лета са; и седемте праздни класове, пригорели от източния вятър, ще бъдат седем лета на глад.

28. Това е което казах Фараону: Бог яви Фараону що ще да направи.

29. Ето, идат седем лета на голямо изобилие по всичката Египетска земя.

30. И след тях ще дойдат седем лета на глад; и всичкото изобилие ще се забрави в Египетската земя; и гладът ще опустоши земята.

31. И няма да се познае изобилието по земята поради онзи глад който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32. А това че се повтори съновидението Фараону два пъти обявява че това нещо е определено от Бога, и че Бог ще ускори да извърши това.

33. А сега нека промисли Фараон человека смислен и мъдър, и нека го постави над Египетската земя.

34. Нека направи Фараон това, и нека определи настойници по земята; и нека вземе петата част от Египетската земя в седемте изобилни лета.

35. И нека съберат всичката храна на тези добри лета които идат; и житото което ще съберат нека е под Фараонова ръка за храна в градовете, и нека го пазят.

36. И храната ще се упази за земята в седемте лета на глада които ще бъдат в Египетската земя, за да се не опустоши мястото от глада.

37. И това нещо биде угодно на Фараона и на всичките му раби.

38. И рече Фараон на рабите си: Можем ли намери както тогова человека, в когото има Дух Божий?

39. И рече Фараон Йосифу: Понеже ти показа Бог всичко това, не е никой толко смислен и мъдър колкото си ти.

40. Ти ще бъдеш над дома ми; и словото на устата ти ще слушат всичките ми люде: само според престола ще бъда по-горен от тебе.

41. И рече Фараон Йосифу: Ето, поставих те над всичката Египетска земя.

42. И извади Фараон пръстена си от ръката си, и тури го на Йосифовата ръка, и облече го с дрехи от висон, и превърза златен ошийник около врата му.

43. И възкачи го на втората си колесница; и проповядваха пред него: Коленичете! И постави го над всичката Египетска земя.

44. И рече Фараон Йосифу: Аз съм Фараон; и без тебе никой няма да дигне ръка или нога по всичката Египетска земя.

45. И наименува Фараон Йосифа Цафнат Панеах, и даде му за жена Асенета, дъщерята на Потифера Илиополския жрец. И излезе Йосиф по Египетската земя.

46. А Йосиф бе на тридесет години когато се представи пред Фараона Египетския цар; и излезе Йосиф от присътствието Фараоново, и пройде всичката Египетска земя.

47. И стори земята плод богатодавно в седемте лета на изобилието.

48. И събра всичката храна на седемте лета които бидоха в Египетската земя; и тури храната в градовете; храната на нивите които бяха около всеки град тури в него.

49. И събра Йосиф жито както морския пясък твърде много, щото престана да го смята: защото беше безсметно.

50. И родиха се два сина Йосифу преди да дойдат летата на глада, които му роди Асенета, дъщерята на Потифера Илиополския жрец.

51. И нарече Йосиф името на първородния Манасия. Защото (рече) Бог ме направи да забравя всичките си трудове и всичкия дом на отца си.

52. И името на втория нарече Ефрем: Защото (рече) Бог ме направи плодоносен в земята на скръбта ми.

53. И преминаха седемте лета на изобилието което биде в Египетската земя.

54. И начнаха да идат седемте лета на глада, както рече Йосиф; и стана глад по всичките места; а по всичката Египетска земя имаше хляб.

55. И когато огладня всичката Египетска земя, извикаха людете към Фараона за хляб. И рече Фараон на всичките Египтяни: Идете при Йосифа; и каквото ви рече, направете.

56. И гладът беше по всичкото лице на земята. А Йосиф отвори всичките житници и продаваше жито на Египтяните; и градът натегнуваше по Египетската земя.

57. И от всичкине места дохождаха в Египет при Йосифа за да купуват жито; защото гладът натегнуваше по всичката земя.