1. И когато видя Рахил че не раждаше чада Якову, завидя Рахил на сестра си, и рече Якову: Дай ми чада: ако ли не, аз умирам.
2. И разгневи се Яков на Рахил, и рече: Да ли съм аз вместо Бога, който е лишил утробата ти от плод?
3. И тя рече: Ето рабинята ми Вала: влез при нея, и ще роди на коленете ми, за да придобия и аз чада от нея.
4. И даде му Вала рабинята си за жена; и влезе Яков при нея.
5. И зачна Вала и роди син на Якова.
6. И рече Рахил: Бог отсъди съдбата ми, и послуша гласа ми, и даде ми син; за това нарече името му Дан.
7. И зачна пак Вала рабинята на Рахил, и роди втори син на Якова.
8. И рече Рахил: Силна борба се борих със сестра си, и надвих; и нарече името му Нефталим.
9. А когато видя Лия че престана да ражда, взе рабинята си Зелфа и даде я Якову за жена.
10. И Зелфа рабинята Лиина роди син на Якова.
11. И рече Лия: Благополучие иде; и нарече името му Гад.
12. И роди Зелфа рабинята Лиина втори син на Якова.
13. И рече Лия: Блажена аз, защото блажена ще ме именуват жените; и нарече името му Асир.
14. И през дните на жетвата на житото, отиде Рувим и намери на полето мандрагори, и донесе ги на майка си Лия. А Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагорите на сина си.
15. И тя й рече: Малко ли ти е дето си взела мъжа ми? и искаш да земеш и мандрагорите на сина ми? А Рахил рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.
16. И като дойде Яков вечерта от полето, излезе Лия да го посрещне, и рече: При мене ще влезнеш, защото те наемнах наистина с мандрагорите на сина си. И лежа с нея оназ нощ.
17. И послуша Бог Лия; и зачна и роди Якову пети син.
18. И рече Лия: Даде ми Бог мъздата ми, защото дадох рабинята си на мъжа си; и нарече името му Исахар.
19. И зачна пак Лия и роди шести син Якову.
20. И рече Лия: Дари ме Бог с добър дар: сега ще живее с мене мъж ми, защото му родих шест сина; и нарече името му Завулон.
21. И после роди дъщеря, и нарече името й Дина.
22. И помена Бог Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.
23. И зачна и роди син, и рече: Отне Бог укора ми,
24. и нарече името му Йосиф, и думаше: Приложи ще ми Господ и друг син.
25. И като роди Рахил Йосифа, рече Яков Лавану: Пусни ме да си отида на моето място и на моята земя.
26. Дай ми жените ми и децата ми за които ти работих, да си отида; защото ти знаеш работата ми която ти работих.
27. А Лаван му рече: Ако съм намерил благодат пред тебе; слушай. Забележвам че Господ ме благослови заради тебе.
28. И рече: Определи ми заплатата си, и ще ти я дам.
29. А той му рече: Ти знаеш как ти работих, и как станаха скотовете ти с мене.
30. Защото колкото имаше преди мене бяха малко, а сега нараснаха и много са; и Господ те благослови с моето дохождане. И сега, кога ще работя аз и за моя дом?
31. И той рече: Какво да ти дам? А Яков рече: Не ми давай нищо: ако ми направиш това нещо, пак ще паса стадото ти и ще го пазя.
32. Да премина днес през всичкото ти стадо, и да отлъчам от там всяка капчеста и пъстра овца, и всяко черникаво между агнетата, и пъстра и капчеста между козите; и те да са заплатата ми.
33. И за напред правдата ми ще свидетелствува за мене когато дойде да видиш заплатата ми: всичко което не е капчесто и пъстро между козите, и черникаво между агнетата, то е крадено у мене.
34. И рече Лаван: Ето, нека бъде по твоята дума.
35. И в онзи ден отлъчи Лаван пръчкавите ярци, и пъстрите, и всичките капчести и пъстри кози, и всичките на които имаше бяло, и всичките черникави между агнетата, и даде го в ръцете на синовете си.
36. И постави три дни път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалото стадо на Лавана.
37. И взе си Яков зелени пръчки от топола, и леска, и явор, и направи на тях бели резки, щото се виждаше бялото по пръчките.
38. И тези пръчки които беше направил с белите резки, тури ги пред стадата във водопоилните корита дето дохождаха стадата да пият, та да зачеват като дохождаха да пият.
39. И зачеваха стадата при пръчките; и раждаха стадата пръчкави, капчести, и пъстри.
40. И отлъчи Яков агнетата, и обърна лицата на овците към пръчкавите и към всичките черникави от Лавановото стадо; а своите си стада тури особно, и не ги тури с Лавановите овци.
41. И в което време силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в поилата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.
42. А когато овците бяха слаби, не ги туряше: така слабите бяха на Лавана, а силните на Якова.
43. И разбогатя този человек твърде много, и придоби много стада, и рабини, и раби, и камили, и осли.