1. Проводете агнето на княза на земята От Села в пустинята Към гората на Сионовата дъщеря.
2. Защото както птица която се скита, Изпъдена из гнездото си, Така Моавските дъщери ще бъдат при бродовете на Арнон.
3. Съветвай се, направи праведното: Всред пладнина направи сянката си като нощ: Прекрий изпъдените: Не явявай скитащия си.
4. Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве: Бъди им покров от лицето на разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана, Насилниците се изтребиха от земята.
5. И с милост ще се установи престолът; И на него ще седне с истина, в Давидовия шатър, Онзи който съди и предиря съдба и ускорява правда.
6. чухме гордостта на Моава: той е много горделив: Високоумието му, и гордостта му, и неистовството му, -
7. За то Моав ще възридае за Моава, Всички ще възридаят: Ще охкат за основанията на Кир-аресет: Наистина те са поразени.
8. Защото нивята на Есевон са привенали: Лозата на Севма, господарите на народите строшиха избраните й садения, Които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята: Ветвите й бяха разпрострени, преминваха морето.
9. За то с плача на Язир ще оплача лозата на Севма: Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало; Защото престана възклицанието на летните ти плодове и на жетвата ти.
10. И отне се веселието и радостта от плодоносното поле; И в лозята ти не ще да има вече пения нито радостни гласове: Тези които тъпчаха виното не ще тъпчат в жлебовете: Аз направих да престане възклицанието на гроздобера.
11. За то чревата ми ще издрънкат както китара за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.
12. И тогаз ще се яви че Моав, Утруден на требищата си, Ще влезе в светилището си да се помоли; Но няма да сполучи.
13. Това е словото което отколе говори Господ за Моава.
14. А сега Господ говори и рече: В три години, както са годините на наемник, Славата на Моава ще остане в презрение С всичкото му голямо множество; И остатъкът ще бъде много малък и немощен.