глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66

Старият Завет

Новият Завет

Исая 17 Цариградски (BG1871)

1. Пророчество за Дамаск: - Ето, Дамаск не е вече град, И ще бъде грамада на развалини.

2. Градовете на Ароир се напуснаха: Ще бъдат за стадата: Те ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

3. И ще се махне от Ефрема крепостта, И царството от Дамаск и от остатъка на Сирия: Те ще станат като славата на Израилевите синове, Говори Господ Саваот.

4. И в онзи ден славата на Якова ще се смали; И тлъстината на плътта му ще похудее.

5. И ще бъде както когато жетварят събере житото И пожъне класовете с мишцата си; И ще бъде както събиращий класове в дола на Рафаим.

6. Но ще остане в него пабирък Както в отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите ветви, четири-пет на по-дългите и плодородни ветви, Говори Господ Израилевий Бог.

7. В онзи ден человек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат към Светаго Израилева;

8. И не ще погледне към жъртвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре на онова което направиха пръстите му, Нито на Ашерите, нито на кумирите на слънцето.

9. В онзи ден утвърдените му градове Ще бъдат като оставен храст и върхар Които се оставиха по причина на Израилевите синове; И ще бъде запустение.

10. Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си поменал Канарата на силата си, За то ще насадиш приятни садове, И саденето ще бъде от чужди отрасли:

11. Дене ще правиш сада ти да расте, И сутрина ще правиш семето ти да цъвти; А в деня на събранието не ще има жетва, Но неизцелима скърб.

12. Горко на множеството на многото народи! Те правят шум като шума на моретата И на метежа на племената: Те правят метеж като метеж на много води.

13. Племената ще направят метеж като метежа на много води; Но Бог ще има запрети; и те ще бягат далеч, И ще се изгонят като плява по планините пред вятъра, И като прах пред вихрушката.

14. Привечер, ето смущение; А преди да съвне не ще ги има. Този е делът на тези които ни обират, И жребието на тези които ни разграбват.