глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66

Старият Завет

Новият Завет

Исая 34 Цариградски (BG1871)

1. Приближете се, народи, за да чуете, И внимайте, племена: Да чуе земята и което я напълнява, Вселенната и всичко що се ражда в нея.

2. Защото яростта Господня е върх всичките народи, И пламенният му гнев върх всичките техни воинства: Наложи на тях проклетия: Предаде ги на заклание.

3. А убиените им ще бъдат разхвърлени; И смрад ще се дигне от труповете им; А горите ще се разкиснат от кръвта им.

4. И всичкото небесно воинство ще се стопи, И небесата ще се свият като свитък; И всичката им войска ще падне Както пада лист от лоза, И както улитат листе от смоковница.

5. Защото, ножът ми се опи на небето: Ето, той ще слезе за съдба върх Едом, И върх народа на който аз наложих проклетия.

6. Ножът Господен е пълен с кръв: Отлъсте с тлъстината, С кръвта на агнетата и ярците, С тлъстината на овенските бъбреци; Защото Господ има жъртва у Восора, И клане голямо в Едомската земя.

7. И единорогите ще слезат с тях, И телците с биковете; И земята им ще се опие с кръв, И пръстта им ще отлъстее от тлъстина.

8. Защото е ден на отмъщение Господне, Година на въздаяния за съда на Сион.

9. А струите й ще се претворят в смола И пръстта й в жупел; И земята му ще стане гореща смола:

10. Няма да угасне, нито ноще нито дене: Димът й ще възлиза непрестанно: От род в род ще остане запустена: Никой не ще мине през нея до века.

11. Но неясит и еж ще я наследят; И ивин и гарван ще живеят в нея; И Господ ще разпростре върху нея въже за запустеване И мерка за съсипване.

12. Ще повикат големците му в царството; Но никой не ще се намери там; И всичките му князове ще достигнат в нищо.

13. И тръне ще прозябнат в палатите му, Коприви и къпини в твърдините му; И ще бъде селение на чакали, Двор на камилоптици.

14. И дивите котки ще се спосрещат там с иените; И сатирът ще се провиква към другаря си; И самодивата ще си почива там Като си намира место за почивка.

15. Там ще се вгнездява стрелница змия, и ще носи яйца, И ще мъти, и ще събира малките си под сенката си: Там ще се събират и съпите, Всеки с другаря си.

16. Потърсете в книгата Господня та прочетете: Нищо от тези не ще да липса Нито ще бъде без другаря си; Защото устата Господни заповедаха това, И самият Дух негов ги събра.

17. И той хвърли жребие за тях, И ръката му раздели им с въже онази земя: Ще я наследят във век: От род в род ще обитават в нея.