глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66

Старият Завет

Новият Завет

Исая 59 Цариградски (BG1871)

1. Ето, ръката Господня не се е скратила да не може да спаси, Нито ухото му натегнало да не може да чуе;

2. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего, И греховете ви скриха лицето му от вас за да не чуе.

3. Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие: Устните ви думат лъжи: езикът ви преговаря зло.

4. Никой не вика за правдата нито се съди по истина: Уповават на суетата, и говорят лъжи: Зачнуват злоба, и раждат беззаконие.

5. Василискови яйца мътят, И тъкат нишка паячна. Който яде от яйцата им умира; И ако счупи некое, излазя ехидна.

6. Нишките им не стават за дрехи, Нито ще се облекат от делата си: Делата им са дела беззаконни, И деянието на насилството е в ръцете им.

7. Нозете им тичат към злото И спешат да пролеят неповинна кръв: Размишленията им са размишления беззаконни: Запустение и изтребление има в пътищата им.

8. Те не знаят пътя на мира; И няма правосъдие в стъпките им: Сами си изкривиха пътищата си: Всеки който ходи в тях не знае мир.

9. За това съдбата е далеч от нас, И правдата не стига до нас. чакаме виделина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.

10. Пипаме стената като слепите, И пипаме като онези които нямат очи: В пладнина се препъваме като в нощ: Всред тлъсти места сме като мъртви.

11. Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас.

12. Защото се умножиха пред тебе престъпленията ни, И греховете ни са свидетели против нас; Защото с нас са престъпленията ни, И беззаконията си, ние ги знаем.

13. Станахме престъпници и неверни към Господа, И отдалечихме се да не следваме Бога нашего: Говорихме обидно и метежно: Зачнахме, и произведохме от сърдце лъжливи думи.

14. И съдбата отстъпи назад, И правдата стои далеч; Защото истината падна на стъгдата, И правотата не може да влезе.

15. Ей, изчезна истината; И който се уклонява от злото става лов; И виде Господ; И стана му неугодно че нямаше правосъдие;

16. И виде че нямаше человек, И почуди се че нямаше ходатай; За това мишцата му издействува спасение нему; И правдата му, тя го удържа.

17. И облече се с правда като с броня, И тури на главата си шлем на спасение, И облече като дреха одеждите на отмъщението, И загърна се с ревността като с мантия.

18. Според делата им, така ще въздаде, Гняв на противниците си, въздаяние на враговете си: Ще направи въздаяние на островите.

19. И ще се убоят от името Господне на запад, И от славата му на изток слънца: Когато врагът нападне като река, Духът Господен ще възвиси хоругва против него.

20. И Изкупителят ще дойде в Сион И към онези от Якова които се обръщат от престъпление, говори Господ.

21. А от мене, този е моят с тях завет, говори Господ: Духът ми който е на тебе И словата ми които турих в устата ти Не ще оскудеят от устата ти, Нито от устата на семето ти, Нито от устата на семето на семето ти От сега и до века, говори Господ.