1. Кой е този що иде от Едом, С очервенени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си Който ходи във величеството на силата си? Аз който говоря с правда, Крепък за да спасявам.
2. Защо е червено облеклото ти, И дрехите ти подобни на человек който тъпче в жлеб?
3. Аз сам изтъпках жлеба, И никой от народите не бе с мене; И стъпках ги в гнева си, И смазах ги в яростта си; И кръвта им пръсна по дрехите ми, И уплесках всичкото си облекло.
4. Защото денят на отмъщението бе в сърдцето ми, И настана годината на изкупените ми.
5. И разгледах, и нямаше кой да помага; И се зачудих че нямаше кой да подпира; За то мишцата ми подействува спасение в мене; И яростта ми, тя ме подпре.
6. И стъпках народите в гнева си, И опих ги с яростта си, И сведох кръвта им в земята.
7. Ще помена милосердията Господни, Хваленията Господни, По всичко що ни е Господ направил, И големата благост към Израилевия дом Която показа тям според щедротите си, И според множеството на своята милост.
8. Защото рече: Наистина люде мои са те, чада които не ще бъдат лъжливи; И стана им Спасител.
9. Във всичките им скърби скърбеше, И ангелът на присътствието му ги избави; С любовта си и с милосердието си той ги изкупи, И дигна ги, и носи ги във всичките древни дни.
10. Но те не се покориха, и оскърбиха светия негов Дух; За то се обърна та им стана неприятел, И сам ратува против тях.
11. Тогаз поменаха прежните дни, Моисея и людете му: Де е онзи който ги възведе от морето С пастиря на паството си? – Де, който положи светия свой Дух всред тях? –
12. Който с десницата на Моисея води ги Със славната си мишца? – Който разцепи водата пред тях За да си направи вечно име? –
13. Който ги води през бездната Като кон през пустинята, без да се препънат?
14. Като добитък който слазя в дола, Духът Господен ги упокои: Така си водил людете си За да си направиш славно име.
15. Погледни от небето, И виж от жилището на светинята си и на славата си: Де е ревността ти и силата ти, Множеството на милостта ти и на твоите към мене щедроти? Възпряха ли се?
16. Наистина ти си Отец наш, Ако Авраам и да ни не знае И Израил да ни не познава: Ти, Господи, си Отец наш, Изкупител наш: от века е твоето име.
17. Защо си ни допуснал, Господи, да се уклоняваме от пътищата ти, Да ожесточаваме сърдцето си да ти се не боим? Върни се заради рабите си, Племената на твоето наследие.
18. Малко време го владеха светите твои люде: Враговете ни потъпкаха светилището ти.
19. Ние сме от века твои: над тях ти не си владичествувал; И на тях не се е наричало името ти.