1. Извикай яко, не се щади: Възвиси гласа си като тръба Та възвести на людете ми беззаконията им, И на Якововия дом греховете им.
2. Но те ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата ми, Като народ който е направил правда, И не е оставил съдбата на Бога си: Те искат от мене съдби на правда, Желаят да приближат при Бога.
3. Защо постихме, казват, а ти не си видел? Смирихме душата си, а ти не щеш да знаеш? Ето, в деня на постите си намирате сласт, Та с жестокост изисквате всите си работания.
4. Ето, вие постите за препирания и карания, И да биете с нечестиви пестници: Не постете както днес За да се чуе горе гласът ви.
5. Такъв ли е постът който аз избрах, Ден в който да смирява человек душата си? – Да навожда главата си като ситник, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден Господу?
6. Постът който аз избрах, не е ли този, - Да развързваш узите на злото, Да отвързваш стеганията на ярема, И да оставяш свободни насилваните, И да съкрушаваш всеки хомот?
7. Не е ли да разделяш хлеба си на гладния, И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го облачаш, И да не криеш себе си от своята си плът?
8. Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще прозябне, И правдата ти ще предиде пред тебе, И славата Господня ще ти е задна стража.
9. Тогаз ще зовеш, и Господ ще отговаря: Ще викнеш, и той ще рече: Ето, аз. Ако извадиш изсред си хомота, Посочването с пръст, и суетните думи,
10. И отваряш душата си на гладния, И наситиш утеснената душа, Тогаз светлина ще ти изгрева в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне.
11. И Господ ще те води всекога, И ще насищава душата ти в бездъждие, И ще даде сила на костите ти; И ще бъдеш като градина напояваема, и като воден източник На който водите не пресекнуват.
12. И от тебе родените ще съградят ветхите запустения: Ще възстановиш основанията на много родове; И ще се наречеш зидател на развалините, Поправител на пътища за население.
13. Ако теглиш назад ногата си Да не правиш щенията си в събота, в светия мой ден, И наречеш съботния ден наслаждение, Свет Господу, честен, И го почиташ, без да следваш своите си пътища, Нито да търсиш в него своето си щение, нито да говориш свои си думи,
14. Тогаз ще се наслаждаваш в Господа; И аз ще те направя да ездиш по високите земни места, И ще те нахраня с наследието на отца ти Якова; Защото устата Господни казаха това.