глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66

Старият Завет

Новият Завет

Исая 32 Цариградски (BG1871)

1. Ето, един цар ще царува с правда, И князове ще владеят с правосъдие.

2. И един человек ще бъде като покров от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци в сухо место, Като сенка от голема канара в жадна земя.

3. И очите на видещите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни,

4. И сърдцето на напрасничавите ще разумее мъдрост, И езикът на гъгнивите ще ускори да говори чисто.

5. Непотребният не ще се нарече вече великодушен, И сребролюбецът не ще се казва щедър;

6. Защото непотребният ще говори непотребно, И сърдцето му ще работи беззаконие, Да върши нечестие и да говори заблуждение против Господа, За да изтощи душата на гладния И да отнеме пиенето на жадния.

7. А на сребролюбеца оръдията са неправедни: Той умишлява лукавства За да погуби сиромаха с лъжливи думи, Още и когато нищият говори правда.

8. Но великодушният умишлява великодушие, И на великодушие ще се утвърждава той.

9. Станете, жени немарливи: Слушайте гласа ми, безгрижни дъщери, чуйте думата ми:

10. В дни и години ще бъдете в смущение, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще се изгуби, беритба няма да дойде.

11. Треперете, немарливи: Смутете се, безгрижни: Съблечете се и оголете се и опашете чреслата си с вретище.

12. Ще се бият в гръди за приятните полета, За плодоносните лозя.

13. Тръне и глогове ще растат в земята на людете ми, Още и върху всите къщи на радост във веселещия се град;

14. Защото палатът ще бъде оставен, Шумният град ще се напусне, Твърдинята и стълпът ще станат довека пещери, Радост на диви осли, пасбище на стада.

15. Додето Духът от свише се излее на нас, И пустинята стане плодоносно поле, А плодоносното поле ще се вмени както дъбрава.

16. Тогаз съд ще се насели в пустинята, И правда ще обитава в плодоносното поле.

17. А делото на правдата ще бъде мир, И действието на правдата покой и безопасност във век.

18. И моите люде ще обитават в мирно селение, И в безопасни жилища, и в тихи безгрижни места.

19. И ще пада градушка върх дъбравата, И градът съвсем ще се сниши.

20. Блажени вие които сеете при всека вода, Които изпроваждате там нозете на вола и на осела!