1. Ето моя раб когото подкрепявам, Избрания мой в когото душата ми благоволи: Турих Духа си на него: Той ще изнесе съд на народите.
2. Няма да викне, нито да въззове, Нито ще направи гласа си да се чуе по вън.
3. Тръст смазана не ще пречупи, И замъждяло свещило от лен не ще угаси: Ще изнесе съд с истина.
4. Няма да изчезне нито да малодушествува Доде тури съд на земята; И островите ще очакват неговия закон.
5. Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простре, Който разпростре земята с произведенията й, Който дава дихание на людете които са на нея, И дух на тези които ходят по нея:
6. Аз Господ те призвах в правда, И ще те взема за ръка, И ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, Светлина на езичниците,
7. За да отвориш очите на слепите, Да извадиш затворените от затвор, Седещите в тъмнина из дома на тъмницата.
8. Аз съм Господ: това е моето име; И не ща да дам славата си другиму, Нито хвалата си на истуканите.
9. Ето, сбъдоха се онези неща които са от начало предсказани, И аз ви известявам нови: Преди да изникнат, казвам ви ги.
10. Пейте Господу песен нова, Хвалата му от краищата на земята, Вие които слазяте в морето, и всичко което е в него, - Острови, и вие които живеете на тях.
11. Пустинята и градовете й нека възвишат глас, Селата в които живее Кидар: Да пеят жителите на Села, Да възклицават от върховете на горите,
12. Да дадат слава Господу, И да възвестят хвалата му в островите.
13. Господ ще излезе като силен, Ще възбуди ревност като ратник; Ще извика, ей, ще изрикае, Ще превъзмогне над враговете си.
14. От много време млъкнах, Останах тих, удържах себе си: Сега ще викна както раждащата: Ще низвърна купно и погълна.
15. Ще запустя гори и хълмове, И изсуша всичката им трева; И ще направя реките острови, И езерата ще изсуша.
16. И ще доведа слепите през път който не са знаели, Ще ги водя в пътеки които не са знаели: Тъмнината ще направя виделина пред тях, и кривите пътища прави. Това ще направя за тях, и няма да ги оставя.
17. Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Които уповават на ваяните, Които говорят на леяните: Вие сте наши богове.
18. Слушайте, глухи, И погледнете, слепи, да видите.
19. Кой е слеп освен раба ми, Или глух както вестителят ми когото проводих? Кой е слеп както преданият Богу, И слеп както рабът Господен?
20. Гледаш много, но не съглеждаш: Отваряш уши, но не чуеш.
21. Господ му стана благомисленик заради правдата си: Ще увеличи закона, и ще го направи почтен.
22. Но те са ограбени и оголени люде: Всичките са впримчени в пещери И скрити в тъмници: Разхищение са, и няма избавител: Обир са, и никой не казва: Върни го.
23. Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимае и слуша за бъдещето?
24. Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли на когото съгрешихме? Защото не рачиха да ходят в пътищата му, Нито послушаха закона му.
25. За то изле на него върлостта на гнева си И буйността на бранта, Която го опали от всякъде, но той не разумя, И го изгори, но той не тури това на сърдце.