1. О да би раздрал ти небесата, да слезеш, Да биха се стопили горите от лицето ти,
2. Като огън, който гори храстията, Като огън който прави водата да клокоти, За да стане името ти познато на противниците ти, Да треперят народите от лицето ти!
3. Когато ти направи ужасни дела каквито не чакахме, Ти слезе, и горите се разтопиха от лицето ти.
4. Защото от века не се е чуло, До уши не е стигало, Око не е видело друг Бог освен тебе Да е направил таквиз дела за онези които го чакат.
5. Посрещнал си тогоз който с радост прави правда, Които те поменуват в пътищата ти: Ето, ти си се разгневил защото ние съгрешихме: В тях е постоянство, и ние ще се спасим.
6. Но ние всички станахме като нечисто нещо; И всичката ни правда е като омръсена дреха; И паднахме всички като лист; И беззаконията ни дръпнаха ни като вятъра.
7. И няма който да призовава името ти, Който да се събуди да се хване за тебе; Защото си скрил лицето си от нас, И стопил си ни, заради беззаконията ни.
8. Но сега, Господи, ти си Отец наш: Ние сме калта, а ти Грънчарят ни; И всички сме дело на твоята ръка.
9. Не гневи се силно, Господи, И не помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим се: Ние всички сме люде твои.
10. Светите твои градове станаха пусти: Сион стана пуст, Ерусалим запустен.
11. Светият наш и красният наш дом В който отците ни те славословеха Изгорен биде с огън; И всичките драги нам неща станаха в запустение.
12. Ще удържиш ли, Господи, себе си в това? Ще замълчиш ли, и ще ни оскърбиш ли крайно?