глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66

Старият Завет

Новият Завет

Исая 1 Цариградски (BG1871)

1. Видението на Исаия Амосовия син, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Озия, Иотама, Ахаза, и Езекия, царете Юдини.

2. чуйте, небеса, и слушай, земле; Защото Господ говори: Синове възпитах и отрастих; Но те отстъпиха от мене.

3. Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си: Израил не знае, Людете ми не разумяват.

4. Уви, народ грешен, люде натоварени с беззаконие, Семе на злодейци, разтлени синове! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Върнаха се назад.

5. Де можете да бъдете бити като прилагате бунтуване? Всичката глава е болна, И всичкото сърдце изнемощело.

6. От стъпката на ногата дори до главата няма в него целост, Но струпеи, и посинения, и гнойни рани: Не се стиснаха, нито се обвързаха, Нито се омекчиха с маз.

7. Земята ви е пуста, Градовете ви изгорени с огън: Земята ви, чужденци я пояждат пред очите ви, И е пуста като разорена от чужденци.

8. И Сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина на краставици, Като град обсаден.

9. Ако Господ Саваот не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, На Гомор бихме се уподобили.

10. чуйте словото Господне, князове Содомски: Слушайте закона на Бога нашего, люде Гоморски:

11. Защо ми е множеството на жертвите ви? говори Господ: Сит съм от всесъжения на овни И от тлъстина на огоени; И не ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от ярци.

12. Когато идете да се явите пред мене Кой е поискал от ръцете ви това, да тъпчете дворовете ми?

13. Не принасяйте вече суетни приношения. Темянът е мерзост на мене: Новомесечията и съботите, Свикването на събиранията не мога да търпя: Беззаконие е тържественото събиране.

14. Душата ми мрази новомесечията ви и праздниците ви: Досаждение са на мене: дотегна ми да търпя.

15. И когато прострете ръцете си, Ще крия очите си от вас; Даже когато умножите моления не ща да слушам: Ръцете ви са пълни с кръв.

16. Измийте се, очистете се, Отмахнете злото на деянията си от очите ми, Престанете да правите зло,

17. Научете се да струвате добро, Изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, Съдете сирачето, защитете право на вдовицата:

18. Елате сега та да разискваме, говори Господ: Ако са греховете ви като багрено, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна.

19. Ако искате и слушате, Ще ядете благото на земята;

20. Ако ли не щете и отстъпите, Ще бъдете поядени от нож; Защото устата Господни говориха.

21. Как верният град стана блудница! Той беше пълен с правосъдие: Правда обитаваше в него; а сега, убийци.

22. Среброто ти стана шлак: Виното ти се смеси с вода.

23. Твоите князове са отстъпници и участници на крадци: Всички обичат дарове и тичат подир възмъздия: Те не съдят право сирачето, Нито съдът на вдовицата дохожда при тях.

24. За това говори Господ, Иеова Саваот, Крепкий Израилев: Ах! ще взема удовлетворение от противниците си, И ще си отмъстя на неприятелите си;

25. И пак ще туря ръката си върх тебе, И ще очистя шлака ти като с бора, И ще отделя всичкото твое олово.

26. И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както изначало: След това ще се наречеш Град на Правда, Верен Град.

27. Сион ще се изкупи със съдба, И тези които се върнат в него, с правда.

28. И беззаконните и грешните купно ще се съкрушат, И тези които са оставили Господа ще погинат.

29. Защото ще се постидят за дърветата които пожелахте, И ще се посрамите за градините които избрахте.

30. Понеже ще станете като теревинт на който листата венат, И като градина която няма вода.

31. И крепкият ще бъде като изтреби, И делото му като искра; И ще се изгорят и двете купно, И не ще има кой да гаси.