1. Който се допира до катран, ще се очерни; и който общува с надменен, ще стане като него.
2. Не вдигай товар, който е свръх силите ти, и не общувай с по-силен и по-богат от тебе. Какво общо има между гърне и котел? Котелът ще го бутне и то ще се счупи.
3. Богаташът обидил – и той ругае, сиромахът обиден – и той се извинява.
4. Ако си му полезен, ще те използва; ако пък осиромашееш, ще те изостави.
5. Ако си заможен, ще остане при тебе и ще те разори, без да го е грижа за тебе.
6. Когато има нужда от тебе, ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, сладко ще ти говори и ще пита: „Нямаш ли нужда от нещо?“
7. С гощавките си ще те накара да се чувстваш задължен, докато два-три пъти те ограби, а накрая ще се подиграе с тебе. Когато пак те види, ще се отдръпне от тебе и ще поклати глава.
8. Затова внимавай да не бъдеш измамен и унижен заради собствената си глупост.
9. Ако те кани влиятелен човек, бъди сдържан. Така той ще те кани по-често.
10. Не се натрапвай, за да не те отблъсне, но и не стой много настрани, за да не те забрави.
11. Не си позволявай да говориш с него като с равен и не вярвай твърде на многото му думи. В продължителен разговор той иска да те изпита и уж на шега да те прецени.
12. Немилостив е към себе си онзи, който не е въздържан в думите си; такъв няма да се опази от вреди и затвор.
13. Бъди предпазлив и сдържай буйството си, защото вървиш по ръба на пропастта.
15. Всяко животно обича онова, което е подобно на него, и всеки човек – онзи, който му е близък.
16. Всяко същество се свързва с онова, което е сродно на него, и човек се привързва към онзи, който е подобен на него.
17. Какво общо има между вълка и агнето? Същото е и между грешника и благочестивия.
18. Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир – между богатия и сиромаха?
19. Дивите магарета в пустинята са плячка за лъвовете; така и сиромасите са пасбища за богатите.
20. Смирението е отвратително за горделивия; така и сиромахът е отвратителен за богатия.
21. Ако богатият започне да пропада, приятелите го подкрепят, но ако сиромахът пропадне, приятелите го прогонват.
22. Ако богатият сбърка, помощници много: глупост изрекъл и го оправдават. Но сбърка ли сиромахът, ще го и нахокат; и нещо разумно да е казал, не му обръщат внимание.
23. Заговори богатият и всички млъкват, а после възхваляват речта му чак до облаците. Заговори сиромахът и казват: „Кой е този?“ И ако се спъне, на земята ще го повалят.
24. Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.
25. Сърцето на човека изменя лицето му или към добро, или към лошо.
26. Признак на добро сърце е веселото лице, но притчи се творят в дълбок размисъл.