1. Почитай лекаря заради необходимостта от него, защото и него Господ е създал.
2. Да лекува му е дадено от Всевишния, а дарове получава от царя.
3. Знанието на лекаря ще го въздигне и ще бъде на почит сред знатните хора.
4. Господ е създал от земята лекарства и разумният човек не ги пренебрегва.
5. Нали чрез дърво водата стана сладка, за да се опознае Неговата сила?
6. Затова Той е дал знание на хората, за да Го прославят заради чудотворните Му дела.
7. Чрез тях лекарят лекува и премахва болестите, от тях билкарят приготвя лечебната смес
8. и делата Му не спират, чрез тях идва изцеление за всички на земята.
9. Синко, когато си болен, не проявявай нехайство, а се моли на Господ и Той ще те излекува.
10. Остави греховния живот, протегни ръце към правдата и очисти сърцето си от всякакъв грях.
11. Принеси благоухание и възпоменателна жертва от най-хубавото брашно и направи тлъсто жертвоприношение, като проявиш щедрост.
12. Нека и лекар да присъства, Господ и него е създал. Той не бива да е далеч от тебе, защото имаш нужда от него.
13. Понякога и в ръцете на лекарите се намира добър изход,
14. защото и те се молят на Господа да се справят с болестта и да намерят лек за нея, за да бъде продължен животът.
15. Но да попадне в ръцете на лекаря онзи, който върши грях към своя Творец!
16. Синко, пролей сълзи над умрелия и започни да го оплакваш като човек, изпитващ дълбока скръб. Повий тялото му, както е според обичая, и не стой безучастен при неговото погребение.
17. С горчиви сълзи и горещи ридания скърби за него според заслугите му – ден или два, за да не злословят за тебе, а след това търси утеха от скръбта.
18. Скръбта и смърт причинява, и скръб в сърцето сломява човека.
19. Където е нещастието, там е и скръбта, а животът в нищета тегне на сърцето.
20. Не предавай сърцето си на скръб, отърси се от нея и помни, че и твоят край ще дойде.
21. Не забравяй, че връщане няма. И на него няма да помогнеш, и на себе си ще навредиш.
22. Помни присъдата му, защото тя е също като твоята: „Вчера мене, днес – тебе.“
23. Когато мъртвият е намерил покой, дай покой на паметта му и се утеши, щом душата му го е напуснала.
24. Почивката е благоприятно време за образования човек да придобие мъдрост. И който не е зает с друга дейност, може да се посвети на мъдростта.
25. Как може да стане мъдър онзи, който върви след ралото, обича да размахва остена като копие, да кара волове и да наблюдава какво вършат, и говори само за юници.
26. Сърцето си влага в браздите и сън не спи, за да храни телиците.
27. Така всеки занаятчия и предприемач превръща нощта в ден. Гравьорът вае печати и се бави, за да ги направи изкусно разнообразни. Той влага сърцето си, за да направи рисунката подобна на образеца, и сън не спи, докато не завърши произведението си.
28. Така ковачът, седнал при наковалнята, е насочил мислите си към обработката на желязото. Димът от огъня изтощава тялото му и той непрестанно се бори с горещината от пещта. Звукът на чука кънти в ушите му, а неговите очи са вперени в съда, който е взел за образец. Той е вложил сърцето си в изработката и сън не спи, докато не го обработи докрай.
29. Така грънчарят, седнал над работата си, върти с краката си колелото. Вниманието му изцяло е насочено върху онова, което прави, и всяко негово действие е точно премерено.
30. С ръката си вае глината, докато я размеква с крака. Той влага сърцето си, за да ѝ придаде завършен вид, и сън не спи, за да изчисти пещта.
31. Всички те се надяват на ръцете си и всеки е изкусен в своята работа.
32. Без тях град не може да се построи, нито да се насели, нито да се посети.
33. Но по волята на народа не са търсени и в събранието не достигат високи длъжности. Те не седят на съдийски стол, не разсъждават върху правни разпоредби, не обявяват наказания и присъди, от тях няма да чуеш поучителни слова.
34. Но те укрепват живота в света и молбата им е за успеха на техния занаят.