1. Грижата за богатството изтощава тялото и размишленията за него прогонват съня.
2. Непрестанната грижа не дава покой и отнема съня като тежка болест.
3. Богатият се е трудил, докато е събирал богатства, и когато спре за отмора, се наслаждава на обилните си блага.
4. Сиромахът се е трудил, за да преживява, и когато спре за отмора, изпада в нужда.
5. Който обича златото, няма да бъде оправдан, и който непрестанно се стреми към богатство, се заблуждава.
6. Златото е донесло гибел на мнозина и тази участ е неизбежна за тях.
7. То е препятствие за всички, които са му подвластни, и всеки неразумен ще се натъкне на него.
8. Щастлив е богатият, който е безупречен и който не се стреми към злато.
9. Кой е той, та да го прославим, понеже е сторил чудеса сред своя народ?
10. Кой е бил подлаган на това изпитание и е устоял? Нека това бъде в негова прослава! Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?
11. Затова неговото богатство ще е трайно и хората навред ще разказват за благодеянията му.
12. Когато седнеш на богата трапеза, не отваряй ненаситна уста към нея и не казвай: „Много има на нея!“
13. Помни, че алчното око е нещо отвратително. Кое творение е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, което види.
14. Накъдето погледне сътрапезник, не протягай ръка, за да не се натъкнеш в блюдото на ръката му.
15. Съди за ближния по себе си и обмисляй всяко свое действие.
16. Яж като човек, каквото ти поднесат, и не гълтай лакомо, за да не те отбягват.
17. Като добре възпитан не прекалявай с яденето, а спри пръв да се храниш, за да не привличаш внимание.
18. И ако си седнал с мнозина, не протягай ръка преди останалите.
19. Добре възпитаният човек се задоволява с малко и когато легне да спи, не диша тежко.
20. Сънят е здрав, когато ядеш с мярка. Ставаш рано и се чувстваш добре. От безсъница, повръщане и болки в корема страда лаком човек.
21. Ако си прекалил с ястията, стани от трапезата и си отдъхни.
22. Послушай ме, синко, не пренебрегвай казаното от мене. След време ще разбереш думите ми. Във всичките си дела бъди предпазлив и никаква болест няма да те застигне.
23. Устата ще благославя щедрия на хляб и това е истинско свидетелство за добротата му.
24. А против скъперника на хляб ще роптае целият град и това е безспорно свидетелство за неговото скъперничество.
25. Не се прави на храбър при пиене, защото виното е погубило мнозина.
26. Както пещта изпробва желязото при закаляване, така и виното подлага на изпитание сърцата на високомерните, когато спорят.
27. Виното е полезно за живота на човека, ако се пие умерено. Какво е живот без вино! То е създадено, за да весели хората.
28. Виното е радост за сърцето и утеха за душата, когато се пие в подходящо време и с мярка.
29. Виното е страдание за душата, когато се пие прекомерно и причинява раздразнение и свади.
30. Пиянството без мярка увеличава яростта на неразумния и го води към падение, като му отнема силите и му причинява рани.
31. На празненство с вино не упреквай ближния си и не го унижавай, когато е развеселен. Не му говори оскърбителни думи и не го притеснявай с неуместни искания.