глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Сирах 14 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Блажен е онзи човек, който не е сторил грях с думите си и не го измъчва разкаяние заради греха.

2. Блажен е онзи, който не е укоряван от собствената си съвест и не е изгубил надеждата си в Него.

3. За скъперника богатството е безполезно. И за какво ще му е имот на стиснат човек?

4. Който трупа богатство за сметка на собствения си живот, той за други го трупа и с неговите блага други ще живеят в охолство.

5. Който е лош към себе си, към кого ще е добър? Такъв няма да изпита радост от имота си.

6. Няма по-лош от онзи, който е скъперник към самия себе си. И това е възмездие за неговата страст.

7. Дори и да направи добро, от недоглеждане го прави, но накрая проявява лошотията си.

8. Лош е скъперникът, който отвръща лице и се отнася с презрение към хората.

9. Окото на лакомия с малко не се насища и несправедливите злини изпепеляват душата му.

10. На алчното око хлябът му се свиди и затова трапезата му е оскъдна.

11. Синко, доколкото можеш, прави добро на себе си и достойно принасяй дарове на Господа.

12. Помни, че смъртта не закъснява и ти не знаеш деня, в който ще те отведе в ада.

13. Преди да умреш, направи добро на приятел и прояви щедрост, доколкото можеш, протегни ръката си и му дай.

14. Не се лишавай от приятен ден и да не те отмине дори част от насладата, която заслужаваш.

15. Та нали на други ще оставиш онова, което с мъка си придобил, и ще го разделят по жребий!

16. Давай и вземай, и нека това залъгва душата ти, защото в ада не може да се търси удобство.

17. Всяка плът овехтява като дреха, защото извечно е отредено: очаква те смърт.

18. Както зелените листа на гъсто дърво – едни падат, а други израстват, така и човешките поколения – едно умира, а друго се ражда.

19. Всяко човешко творение изниква и изчезва и онзи, който го е сътворил, си отива с него.

В търсене на мъдростта

20. Блажен е онзи човек, който се отдава на мъдростта и който влага разум в мислите си,

21. онзи, който със сърцето си се отправя по нейните пътища и открива нейните тайни.

22. Като ловец излез след нея и я преследвай до входа на дома ѝ.

23. Надникни през прозореца ѝ, застани заслушан до вратата ѝ.

24. Който се настани край дома ѝ, ще забие колче в нейните стени,

25. за да издигне шатрата си по-близо до нея, и ще обитава жилището на благата.

26. Той ще постави децата си под нейната закрила и ще потърси убежище под сянката ѝ,

27. ще го скрие от жегата и ще заживее в нейната слава.