глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Сирах 1 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Изворът на мъдростта

1. Всяка мъдрост е от Господа и с Него пребъдва за вечни времена.

2. Кой може да изброи морските песъчинки, дъждовните капки и дните на вечността?

3. Кой може да измери височината на небето, ширината на земята, морската бездна и мъдростта?

4. От всички тях най-напред се е явила мъдростта; разум и мъдрост съществуват от вечността.

6. На кого бе разкрит коренът на мъдростта, кой прозря нейните намерения?

8. Един е мъдър, внушаващ огромно страхопочитание – Онзи, Който седи на Своя престол.

9. Сам Господ създаде мъдростта, подложи я на изпитание, оцени я и изпълни с нея всичките Си дела.

10. Дари я на всяка плът, както бе отредил, но най-богато – на онези, които Го обичаха.

Венецът на мъдростта

11. Страхопочитанието пред Господа е слава и чест, веселие и венец на радостта.

12. Страхопочитанието пред Господа изпълва сърцето с наслада, дава веселие, радост и дълъг живот.

13. Който изпитва страхопочитание пред Господа, краят му ще е добър и в деня на смъртта си ще бъде благословен.

14. Начало на мъдростта е да изпитваш страхопочитание пред Господа и то съпътства вярващите от майчината им утроба.

15. Тя е свила завинаги здраво гнездо сред хората и ще се довери на потомството им.

16. Да имаш страхопочитание пред Господа – това е пълноценна мъдрост, напояваща с плодовете си хората.

17. Тя ще напълни цялата им къща с каквото желаят, а житниците им – със своите блага.

18. Венец на мъдростта е страхопочитанието пред Господа, което поражда мир и цветущо здраве.

19. Господ я подложи на изпитание, оцени я, изпълни с разум и знание хората и прослави онези, които я притежават.

20. Корен на мъдростта е да имаш страхопочитание пред Господа, а клоните ѝ – дълъг живот.

Врагът на мъдростта

22. Несправедливият гняв не може да бъде оправдан, понеже самата склонност на човек да се гневи е падение за него.

23. А търпеливият ще се въздържи, колкото е необходимо, но после това ще му донесе радост.

24. Той ще сдържа думите си, колкото е необходимо, и устата на вярващите ще споменават за неговото благоразумие.

25. В съкровищницата на мъдростта има разумни притчи, а за грешника страхопочитанието пред Бога е омразно.

26. Ако желаеш мъдростта, спазвай заповедите и Господ ще ти я дари,

27. защото страхопочитанието пред Господа е мъдрост и знание, а вярата и кротостта са Му най-приятни.

28. Не бъди недоверчив към страхопочитанието пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърце.

29. Не бъди лицемерен пред хората, обмисляй думите си.

30. Не се превъзнасяй, за да не паднеш и сам да си навлечеш безчестие, защото Господ ще разкрие тайните ти помисли и ще те унизи сред насъбралия се народ, ако си пристъпил пред Господа не с боязън, а със сърце, пълно с коварство.