1. Който има страхопочитание пред Господа, зло няма да го сполети, дори и в изкушение Той пак ще го избави.
2. Мъдрият човек няма да намрази Закона, а който се отнася с лицемерие към него, е като кораб сред буря.
3. Разумният човек се доверява на Закона и за него Законът е верен като отговор на Урим.
4. Подготви добре речта си и ще те изслушат, събери мислите си и отговори.
5. Мислите на глупавия са като колелото на колата и разсъжденията му – като въртяща се ос.
6. Приятел, който на всеки се присмива, е като жребец, който пръхти от радост под всеки ездач.
7. Защо ден от ден се различават, щом всяка дневна светлина през годината идва все от слънцето?
8. Те са разграничени от премъдростта на Господа. Той е определил удобното време и празниците.
9. Едни от тях е въздигнал и осветил, а другите е оставил като обикновени дни.
10. Всички хора са от земна пръст, от нея е създаден и Адам.
11. Господ чрез изобилното Си знание ги разграничи и определи пътищата им.
12. Едни от тях благослови и въздигна, други освети и приближи до Себе Си, а някои прокле и унизи и ги свали от местата им.
13. Както глината в ръцете на грънчаря се променя според неговото решение, така и хората са в ръцете на Онзи, Който ги е сътворил, и Той ще въздаде на всеки от тях това, което е отсъдил.
14. Както против злото стои добро, а против смъртта – живот, така против благочестивия стои грешник.
15. По този начин погледни и на всички дела на Всевишния: те са по две – едното е противоположност на другото.
16. А самият аз последен се посветих с усърдие на мъдростта като онзи, който обира след гроздобер,
17. успях с благословията на Господа и напълних лина си като лозарите.
18. Разберете, че аз полагах усилия не само заради себе си, а заради всички, които желаят да се поучат.
19. Послушайте ме, знатни хора на народа, внимавайте и вие, негови предводители:
20. Докато си жив, не давай нито на син, нито на жена, нито на брат, нито на приятел да властват над тебе. Не давай и имота си на друг, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.
21. Докато има живот у тебе и още дишаш, не се оставяй друг да се разпорежда с тебе.
22. Защото по-добре децата от тебе да искат, отколкото ти да гледаш в ръцете на синовете си.
23. Във всичките си дела бъди над другите, за да не опетниш достойнството си.
24. Едва когато свършат дните на живота ти, в смъртния си час разпредели наследството си.
25. За магарето – трева, тояга и товар, а за роба – хляб, покорство и работа.
26. Дай на роба работа и ще имаш покой, оставиш ли го с празни ръце, ще търси свободата.
27. Хомот и ремък превиват врата на вола, а за нехайния роб – вериги и мъчения.
28. Товари го с работа, за да не бездейства, защото бездейството учи на много злини.
29. Определи му работа, както му подобава, и ако не се покорява, наложи му окови.
30. На никого не налагай излишни наказания и не върши нищо, без да си обмислил.
31. Ако имаш един единствен роб, отнасяй се към него като към себе си, защото си го придобил с кръв.
32. Ако имаш един-единствен роб, постъпвай с него като с брат, защото той ти е необходим като живота,
33. ако се отнасяш зле с него и той стане и избяга, по кой път ще го търсиш?