глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Сирах 40 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Човешката съдба

1. Много трудности са отредени за всеки човек и тежко е игото за потомците на Адам от деня на излизане от утробата на майка им до деня на връщане при майката на всички.

2. Мисълта за бъдещето и за деня на смъртта всява у тях размисли и страх в сърцето.

3. От седящия в славен престол до поваления в прах и пепел,

4. от носещия пурпурна дреха и венец до облечения в дрипи –

5. у всеки има гняв, завист, смут, безпокойство, страх от смъртта, омраза и вражда. Дори когато почива в леглото, нощният сън разстройва ума му.

6. Но почивка той почти няма. Затова и насън е нащрек, както денем, и видения всяват смут в сърцето му, сякаш търси спасение в битка.

7. И тъкмо това да стане, той се събужда и не може да се начуди, че страхът му е бил за нищо.

8. Така е при всяко същество, от човека до добитъка, но при грешниците – седем пъти повече.

9. Смърт, кръвопролитие, вражда, меч, беди, глад, опустошение, напасти –

10. всичко това бе предопределено за беззаконниците. За тях беше и потопът.

11. Всичко, което произлиза от земята, се връща в земята, и което произлиза от водата, се връща в морето.

Преходното и непреходното

12. Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени и верността ще остане за вечни времена.

13. Богатството на несправедливите ще пресъхне като река и ще заглъхне като силен гръм при проливен дъжд.

14. Защото разтворят ли ръце да му се порадват, те го губят. Така и престъпниците накрая ги очаква гибел.

15. Синовете на нечестивите няма да оставят разклонено потомство, защото нечистият им корен е върху стръмна скала.

16. Те са като тръстика, която расте до всяка вода или бряг на река и се къса най-рано от всяка друга трева.

17. Добротата е като благословен рай и милосърдието пребъдва за вечни времена.

Висшите блага

18. Сладък е животът, ако имаш достатъчно имот или си трудолюбив, но най-добре е онзи, който е намерил съкровище.

19. Деца и основаване на град увековечават името, но над едното и другото се смята непорочната жена.

20. Вино и музика веселят сърцето, но над едното и другото е любовта към мъдростта.

21. Флейта и арфа правят напева благозвучен, но по-добра от двете е благата реч.

22. Очите ти копнеят за хубост и прелест, но по-добра от тях е зеленината на посевите.

23. Приятно е да се срещне приятел или съмишленик, но по-добро от двете – да се срещне жена с мъжа си.

24. Братя и настойници са за дни на тъга, но повече от тях помага милосърдието.

25. Злато и сребро са опора за развитието, но по-добра опора от тях е добрият съвет.

26. Богатство и сила възвисяват сърцето, но над тях е страхопочитанието пред Господа. Който го има, нищо не му липсва и затова няма да търси помощ.

27. Страхопочитанието пред Господа е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.

За просията

28. Синко, недей живя от просия. По-добре да умреш, отколкото да живееш като просяк.

29. Който гледа към чужда трапеза, животът му не е живот. Той осквернява душата си с чужди ястия, а разумният и благовъзпитан човек ще се предпази от това.

30. Изпросеното се услажда в устата на безсрамника, но отвътре му гори като огън.