глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Сирах 30 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Възпитанието на децата

1. Който обича сина си, нека го наказва постоянно, за да може накрая той да му носи радост.

2. Който се грижи за възпитанието на сина си, ще има подкрепа от него и ще се хвали с него сред познати.

3. Който поучава сина си, събужда завист у врага, а пред приятели се гордее заради него.

4. Умре ли баща му, все едно че не е умрял, защото е оставил син като себе си.

5. Докато е бил жив, той го е гледал и му се е радвал, а когато е умирал, не е изпитвал тъга.

6. За враговете той оставя в него отмъстител, а за приятелите – такъв, който да им бъде признателен.

7. Който глези сина си, ще му превързва раните и при всеки негов вик страх ще свива сърцето му.

8. Както необязденият кон е буен, така и синът, оставен без надзор, става своеволен.

9. Глезиш ли прекалено дете, ще те изненада неприятно; заиграеш ли се дълго с него, ще те огорчи.

10. Не се смей заедно с него, за да не ти е тъжно заради него и накрая да скърцаш със зъби от яд.

11. Не му предоставяй на младини свобода.

12. Налагай го по гърба, докато е невръстен, иначе своенравно няма да ти се подчинява и ще ти донесе страдание.

13. Полагай усилия за възпитанието на сина си и работи върху неговата личност, за да не гледаш с огорчение непристойното му поведение.

Здраве и богатство

14. По-добре сиромах, здрав и изпълнен със сили, отколкото богат, но със сломено от болести тяло.

15. Здравето и силата са по-скъпи от всяко злато и силното тяло е по-ценно от неоценимо богатство.

16. Няма богатство, по-добро от телесното здраве, и няма радост, по-голяма от радостта на сърцето.

17. По-добре смърт, отколкото нещастен живот, и вечен покой, отколкото продължителна болест.

18. Лакомства, поднесени към затворената уста на болен, са като ястия, сложени на гроб.

19. Каква е ползата от жертвената храна за идола, щом нито яде, нито долавя миризма? Така и онзи, когото Господ преследва с болест,

20. гледа с очи и въздиша така, както въздиша скопец, прегърнал девица.

21. Не предавай душата си на скръб и не се измъчвай вътрешно.

22. Радост в сърцето – това е животът на човека, а веселият нрав му носи дълголетие.

23. Обичай живота, търси утеха за сърцето си и прогонвай скръбта далеч от себе си, защото скръбта е погубила мнозина и от нея няма полза.

24. Завистта и гневът съкращават дните, а грижите преждевременно състаряват.

25. Онзи, който е с открито и добро сърце, се грижи за храната си.