1. Мъдрият управник учи народа си и управлението на разумния е добре уредено.
2. Какъвто е управникът на народа, такива са и неговите служители и какъвто е градоначалникът, такива са и всички жители на града.
3. Необразованият цар води народа си към гибел, а благоразумието на владетелите носи благоденствие на града.
4. В ръката на Господа е властта на земята и Той навреме ще въздигне върху нея подходящия владетел.
5. В ръката на Господа е напредъкът на човека и върху лицето на учения Той ще отпечата славата Си.
6. Не се гневи на ближния за всяко оскърбление и никого не оскърбявай с дела.
7. Високомерието е омразно и на Господа, и на хората, а несправедливостта е злодеяние и против Него, и против тях.
8. Властта преминава от народ към народ заради неправда, високомерие и пари.
9. Защо човекът – прах и пепел, е така високомерен, след като приживе вътрешностите му се изхвърлят?
10. Лекарят гледа пренебрежително продължителната болест и онзи, който днес е цар, утре умира.
11. А щом човек умре, наследява влечуги, зверове и червеи.
12. Началото на високомерието идва, когато човек се отдалечи от Господа и когато сърцето му отстъпи от неговия Творец.
13. Грехът е начало на високомерието и който е обладан от него, става извор на позор. Затова и Господ изпраща върху него страшни съблазни и накрая го погубва.
14. Господ събаря престолите на властници и на мястото им въздига кротки.
15. Господ изтръгва от корен високомерните народи и на мястото им насажда смирени.
16. Господ опустошава страните на високомерните народи и срива градовете им до основи.
17. Прогонва жителите им и ги изтребва, и на земята не остава и споменът за тях.
18. Високомерието не е сътворено за хората, нито яростният гняв – за родените от жена.
19. Кой род заслужава почит? – Човешкият род. Кой от този род е достоен за почит? – Който изпитва страхопочитание към Господа. Кой род не заслужава почит? – Човешкият род. Кой от този род е недостоен за почит? – Който престъпва Божиите заповеди.
20. Между братята на почит е най-старият, но в очите на Господа това са онези, които изпитват страхопочитание пред Него.
22. Богат ли е някой и славен, или пък беден, похвала за него е само страхопочитанието пред Господа.
23. Несправедливо е умен сиромах да се презира и не бива грешен човек да се прославя.
24. Знатният, съдията, владетелят са на почит, но никой не е по-голям от онзи, който има страхопочитание към Господа.
25. На мъдрия роб свободни ще служат и разумният човек няма да роптае против това.
26. Не се прави на хитрец, когато се захванеш с нещо, и не се превъзнасяй, когато си в нужда.
27. По-добре е да работиш и да имаш всичко в изобилие, отколкото да ходиш насам-натам и да се превъзнасяш, а да нямаш и хляб да ядеш.
28. Синко, проявявай кротост, но и уважение към себе си! Отдавай на себе си признанието, което заслужаваш!
29. Кой ще оправдае онзи, който върши грях към себе си? И кой ще похвали онзи, който позори живота си?
30. Почитат сиромаха заради способностите му, а богатия – заради богатството му.
31. Ако някой е на почит, макар и беден, то колко повече ще е почитан, ако стане богат! И ако някой е презиран, макар и богат, то колко повече ще е презиран, ако стане беден!