1. Понякога упрекът се отправя не навреме и е по-разумно да се премълчи.
2. Много по-добре е да упрекнеш открито някого, отколкото тайно да му се сърдиш.
3. И ако той признае постъпката си, ще запази своето достойнство.
4. Който се стреми да наложи право чрез сила, е като евнух, който иска да отнеме честта на девица.
5. Който мълчи, го смятат за мъдър; друг пък го мразят заради голямата му бъбривост.
6. Някой мълчи, защото не знае какво да отвърне, а друг мълчи, защото знае кога е време да говори.
7. Мъдрият човек мълчи, докато е необходимо, а глупавият бъбривец не изчаква подходящото време.
8. Който няма мярка в речта си, отвращава, а който проявява наглост – намразват го.
9. Понякога човек намира щастието сред несполуки, а понякога печалбата се превръща в загуба.
10. Има благодеяние, от което за тебе няма облаги, а има благодеяние, за което отплатата ще е двойна.
11. Има унижение заради слава, а някой след унижение вдига глава.
12. Някой с малко пари купува много, но ще плати за това седем пъти повече.
13. Мъдрият може с думи да прояви любезност, а глупавите напразно те обсипват с дарове.
14. Нямаш полза от дарове на глупав – с едно око дава, а с много очаква да вземе.
15. Малко ще ти даде, а много ще ти натяква и ще отвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска обратно. Такъв човек става омразен.
16. Глупавият ще си рече: „Нямам си приятел, няма благодарност за добрините ми.
17. Ядат ми хляба, а имат зли езици.“ Колко пъти и кой ли няма да се присмее на такъв?
18. По-добре да се подхлъзнеш на земята, отколкото да ти се изплъзне дума от езика. Така бързо ще дойде и гибелта на онези, които вършат злини.
19. Неуместно изречената дума е като неприятния човек – винаги е в устата на невежите.
20. На никого не се нрави пословицата от устата на глупав човек, защото е казана не на място.
21. Някой се въздържа от грях поради немотия и той ще спи с чиста съвест.
22. Някой погубва себе си от срам, че не може да се опълчи против неразумен човек.
23. Някой от срам дава обещание на приятел и ненужно си спечелва враг у него, когато не може да го спази.
24. Лъжата за човека е лош порок, тя е винаги в устата на невежия.
25. По-добре крадец, отколкото някой, свикнал винаги да лъже. Но и за двамата е отредена гибел.
26. Лъжливият човек по нрав е непочтен и позорът винаги ще го съпътства.
27. Мъдрият ще бъде почитан сред малките и разумният човек ще се харесва на знатните.
28. Който обработва земята, ще увеличи купните си, а който се харесва на знатните, ще му бъде простено, ако стори неправда.
29. Гощавки и подаръци заслепяват очите на мъдрите и като намордник на устата възпират справедливите укори.
30. Несподелена мъдрост и укрито съкровище – каква полза и от двете?
31. По-добре човек, който прикрива глупостта си, отколкото човек, който прикрива мъдростта си.